Спонсорирано от:      Dreyfus Health Foundation

DHF, 205 East 64 Street, Suite 404

New York, NY 10021

E-mail: Postmaster@thf.org

http://www.thf.org

       Fax #  212-371-2776

 

Съдържание

 

НОВИНИ (NEWS)

Medline information: Phenytoine in Neurological and Psychiatric Practice

РАКЪТ НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА И ХИРУРГЪТ –ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА СПРЯМО НЯКОИ СТАНДАРТИ

монографии

проекти в ход

-     Комплексна профилактика при деца в училищна възраст, фамилно обременени за атеросклероза в две училища в гр. Плевен

-     Въвеждане на цитологично изследване на храчка у 50 пациенти с бронхиална астма в гр. Плевен

-     Информация за дните с неблагоприятни атмосферни условия за Плевен и региона за пациентите с бронхиална астма

-     Практически подходи за своевременна микробиологична диагностика и лечение на пневмония в Плевенски регион

-     Подобряване ефективността на лабораторната диагностика при инфекциозни процеси в до-болнична помощ

-     През погледа на пациента

-     Създаване на информационни комуникации между общопрактикуващите лекари с диагностични и консултативни звена

-     Информационно осигуряване при организацията на работното място на петима общопрактикуващи лекари в Плевен

-     Регионална програма “Глаукома”

-     Програма за подобряване качеството на живот при 10 болни с хронична дихателна недостатъчност в град Плевен посредством продължително кислородолечение в домашни условия

-     Създаване на студентски център за здравно-възпитателна работа с деца и подрастващи

-     Едногодишна просветна и скринингова програма за откриване на рак на маточната шийка при 20,000 жени в регион Плевен

-     Ограничаване на разпространението на ехинококозата чрез ограничаване на кучешката популация и подобряване на градската среда като резултат от образователните действия

-     Здравно-образователна програма за ограничаване на наркоманиите сред учащите в гр. Плевен

-     Намаляване на тютюнопушенето и астмоподобните симптоми при ученици на гимназиална възраст

-     Намаляване честотата на самоубийствата в детска възраст

-     Образователна програма сред студентите от Педагогическия институт - гр. Плевен по проблемите на сърдечно- съдовите заболявания

-     Подобряване на подготовката по нервни болести в медицински колеж при ВМИ - Плевен

-     Създаване на младежки превантивен център за борба с вредните зависимости

-     Профилактика чрез психотерапия на зависимости

-     Организация за свръхранна диагностика и лечение на вродените дисплазии на тазобедрените стави при новородените в Плевенска и Русенска област 

-     Образователна и практическа програма за увеличаване на ранно откритите деца със слухови увреждания под 4 годишна възраст в град Плевен с цел започване на навременна слухова и говорна рехабилитация

-     Подобряване на сестринските и общи грижи за инсултно болни от гр. Тетевен след тяхното изписване от стационара

-     Въвеждане на самостоятелна организация на сестрински здравни грижи чрез разкриване на домове за социални и здравни грижи за хората в неравностойно социално положение

-     Боледуването на децата в детските ясли - проблем с алтернатива

 

 

 

НОВИНИ

 

Драги читатели,

 

     Както ви уведомихме в предния брой на бюлетина, през април в Плевен се проведе семинар за проследяване на работата по програма “Инициатива за по-добро здраве за Плевен”. Координаторите на тези проекти не прекратиха дейностите по проектите - голяма част от тях се подготвиха за дейности, които ще проведат след края на лятото. В този брой Ви представяме напредъка в работата по някои от проектите.

В този брой за пръв път публикуваме и статии по проблеми, свързани с проекти по програмата. Публикуваме и информация за монографии на преподаватели от Висш медицински институт – Плевен.

 

Предстоящи мероприятия

 

През месец ноември в Плевен ще се проведе поредният семинар, на който ще бъдат представени резултатите от извършеното дотогава.

След проведената през април среща-дискусия за определяне на приоритетни здравни проблеми на Русе започна и подготовка на семинар “Инициатива за по-добро здраве за Русе”. Семинарът се организира от Здравна фондация “Драйфус” (САЩ), фондация “Международно сътрудничество в медицината” – (Англия), клуб “Отворено общество” – Плевен, клуб “Отворено общество” – Русе, Районен център по здравеопазване – Русе, Русенска лекарска колегия, община Русе и ще се проведе от 18 до 20 ноември, 1999 година. Освен участниците от Русе, които ще разработят свои проекти в търсенето на решения на здравните проблеми на Русе и региона, в семинара ще участват и представители на град Гюргево.

 

Хроника

 

През месец юни с тържествена конференция в Лондон бе отбелязана стогодишнината на международния сестрински съюз, основан от Флорънс Найтингейл.

“Поклон пред миналото, поздрав към бъдещето!” - това беше обединяващият девиз на 4600 представители на сестрински асоциации от цял свят. Те отдадоха почит към делото на основателката на съюза - легендарната Флорънс Найтингейл, тържествено отпразнуваха постиженията на съюза и изразиха своята решимост да останат верни на принципите на професията си: човечност, грижа за болните и висок професионализъм.

Дружеството на полувисшите медицински специалисти беше представено от четири медицински сестри: Милка Василева - председател на БСМПС, Слава Русева - главна медицинска сестра на Университетска болница в гр. Стара Загора, Макрета Драганова - асистентка в специалността “Здравни грижи” в МУ, гр. Плевен и Евгения Игнатова - преподавател в Медицински колеж, гр. Плевен. Участието ни в Юбилейната сестринска конференция стана възможно единствено благодарение на неоценимото съдействие на Мадам Шийла Куин от фондация “Международно сътрудничество в медицината” от Англия и помощта на Кралския сестрински колеж - Лондон. Особено ценна беше за нас моралната подкрепа, която ни оказа Мадам Шийла Куин в Лондон, така че да можем пълноценно да участваме в многобройните изяви и да обогатим познанията си за световното сестринско движение, да осъществим контакти с изявени лидери на водещи сестрински асоциации и да придобием опит за изграждане на мрежа за професионални контакти.

Юбилейната конференция протече при изключителна организация. Многобройните сесии ни дадоха възможности за дискусии и обмяна на опит. Научихме много за Международния съюз на сестрите и Кралския сестрински колеж в Лондон. Посещения в различни болници, здравни центрове, хосписи и сестрински колежи ни разкриха съвременното ниво на сестринската професия.

Преживяхме вълнуващи мигове при тържественото откриване и закриване на конференцията, както и при божествената литургия в памет на Флорънс Найтингейл. Отговорността и гордостта да бъдеш медицинска сестра са още по-големи след тази конференция.  Сега ние се чувстваме част от световното семейство на медицинските сестри, и ще направим всичко по силите си да дадем достоен принос за подобряване на живота и благоденствието на планетата.

 

Милка Василева, председател

Асоциация на медицинските сестри в България

 

 

NEWS

 

     Dear readers,

As was mentioned in the former issue of the Bulgarian  “Communication for Better Health Digest”, a follow-up workshop was organized in Pleven back in April, during which project coordinators reported on the progress they had made in implementing projects within the Better Health for Pleven Initiative. They continued working on their project during the summer, in preparation for the activities planned for after the summer holidays.

In this issue you will find reports on the progress they have made on some of the projects: A complex prevention program for schoolchildren with a family history of atherosclerosis (Dr. Georgi Nickolov), Introduction of sputum smear test for 50 bronchial asthma patients (Dr. Jordan Jordanov), Providing information for asthma patients for days with unfavorable weather conditions (Dr. Elena Petkova), Practical approaches for timely microbiological diagnosis and treatment of pneumonia (Dr. Pavlina Glogovska), Improvement of laboratory diagnosis of infectious diseases in primary health care (Dr. Radko Velkov),  The patients’ point of view ( Dr. Plamen Panayotov), Providing exchange of information between GPs and diagnostic and consulting centers (Mr. Blagovest Bechev), Designing software for facilitating the work of GPs (Dr. Diana Nedelcheva), “Glaucoma” regional program (Assoc. Prof. Ch. Balabanov, Dr. Lidia Kamenova, Dr. Dimitar Todorov), Improving the quality of life for ten patients with chronic respiratory insufficiency through continuous oxygen therapy in the home (Dr. Tzanya Popova), Setting up a university student center for health education with children and adolescents, An educational and screening program for early diagnosis of cervix cancer for 20,000 women in Pleven (Dr. Slavcho Tomov), An educational program for prevention of echinococcosis (Dr. Jenni Boshnakova), A health education program for adolescent drug abuse prevention, An anti-smoking program to reduce asthma-like symptoms in adolescents (Dr. Stella Voulova), A prevention program to reduce the number of suicidal attempts in school age (Dr. Vassilii Michailov), An educational program for university students on cardiovascular diseases (Dr. Irina Djikova), Improvement of training of student nurses on neurological diseases (Assoc. Prof. M. Popova, Dr. Vanya Benkova), Setting up a center for prevention of substance addictions (Dr. Ivo Douchlenski),  Psychotherapy for prevention of addictions ( Ms. Daria Genova), Early diagnosis of hip joint dislocation in newborns in the Pleven and Rouse region ( Dr. Christo Todorov, Dr.  Pencho Chobanov and Dr. Pencho Kossev), Early diagnosing of hearing disabilities in children under 4 to provide early rehabilitation and social integration (Mrs. Ivanka Radeva), Improvement of nursing and general care for stroke patients in the home ( Mrs. Krassimira Doinova), Organizing nursing care for the elderly (Mrs. Roumyana Kircheva), Improving physical fitness of creche children aged 1-3  (Mrs. Denka Macheva).

In this issue we also publish articles related to PSBH projects. You will also find information about monographs written by lecturers at the University School of Medicine in Pleven.

 

Forthcoming events

 

In November there will be a follow-up workshop in Pleven. Coordinators of Pleven Initiative for Better Health and other projects will be presented.

As was mentioned in the previous issue of the digest, there was a meeting in April in Rouse where the health problems of the region were prioritized. The “Rouse Initiative for Better Health Workshop” will be organized by the Dreyfus Health Foundation (USA), Action in International Medicine (UK), Open Society Club – Pleven, Open Society Club – Rouse, Regional Health Directorate, Rouse Union of Physicians, and the Municipality of Rouse The workshop will take place November 18-20.

Participants from the neighboring Romanian town of Giurgiu will attend the workshop, and together with their Bulgarian colleagues, will try to find solutions to health problems.

 

A Jubilee Conference was held in London in June in London, to celebrate the 100th Anniversary of the International Union of Nurses. Celebrating the past and claiming the future, the conference was attended by 4600 nurses, representing nurses’ associations from all over the world. They paid homage to the founder of the Union - the legendary Florence Nightingale, celebrated the triumph of achievements of the union and declared their resolution to be true to the rules of their profession: humanity, care for the suffering  and high professionalism.

The Bulgarian Association of Nurses was presented by Mrs. Milka Vassileva, president of the association, Mrs. Slava Rousseva, Head Nurse of Stara Zagora University Hospital, Mrs. Macretta Draganova, assistant professor at the Faculty of Nursing Care at the Pleven University School of Medicine and Mrs. Evgenia Dimitrova, teacher at the Nursing College in Pleven.

There are not enough words to thank Dame Sheila Quinn, Chairman of International Action in Medicine and the Royal College of Nursing of London for their efforts to have Bulgarian nurses at the conference. We were given a chance to meet renowned leaders of association in other countries, establish professional contacts and benefit from their experience in building networks, participate in and enjoy all  events.

The conference was perfectly organized. There were numerous sessions, which offered opportunities for discussions and exchange of experience. We learned a lot about the International Union of Nurses and the London Royal College of Nursing. The visits we were able to make to various hospitals, hospices and nursing colleges revealed the achievements made by our sister nurses.

We will never forget the opening and closing ceremonies at Royal Albert Hall, and the Holy Service in memory of Florence Nightingale.

The responsibility of being a nurse and the pride in our profession will be stronger after we have attended this conference. We now feel part of the great world family of nurses, and try to be up to the contribution we can make for life and well being of the world.

 

Submitted by Mrs. Milka Vassileva

President of the Bulgarian Nurses’ Association

 

 

medline information

 

Phenytoine in Neurological and Psychiatric Practice

 

TI:    Medicolegal implications of drugs and chemicals detected in intracranial hematomas.

AU:   Moriya-F; Hashimoto-Y

AD:   Department of Legal Medicine, Kochi Medical School, Japan.

SO:   J-Forensic-Sci. 1998 Sep; 43(5): 980-4

AB:   The purpose of this study was to determine how drug findings in intracranial hematomas should be assessed in forensic autopsy cases. Six cases in which intracranial hematomas containing drugs and chemicals were detected were examined in this study. Of the six cases, five were positive for drugs and chemicals that had been self-administered by the victims prior to injury. Post-traumatic time interval from injury to death was in the range 10 to 65 h. In two individuals who were positive for norephedrine or toluene, the concentrations of these substances were much higher in the intracranial hematomas than in heart blood. In an individual who was positive for phenobarbital, its concentration was only a little higher in the intracranial hematoma than in heart blood. In the remaining two cases, substantial quantities of ethanol were detected in the intracranial hematomas, but little ethanol was detected in heart blood. In three cases, some drugs were administered at hospital after the injuries. The time interval from the initial drug administration to death was 19 to 60 h. In two individuals given phenytoin and/or lidocaine intravenously, substantial amounts of these drugs were detected in the intracranial hematomas. In an individual given diazepam intravenously, a substantial quantity of diazepam was detected in heart blood, but not in the intracranial hematoma. Toxicological analysis of intracranial hematomas may be useful not only for determining whether individuals were under the influence of ethanol at the time they were injured, but also for detecting pre-traumatic usage of other drugs and chemicals. However, the medical record should be reviewed thoroughly from a toxicological view point if victims underwent medical treatment prior to death because drugs administered for the purpose of medical treatment can disseminate into preexisting intracranial hematomas, depending on the size of the hematomas.

 

 

TI:    Medical causes of seizures.

AU:   Delanty-N; Vaughan-CJ; French-JA

AD:   Department of Neurology, Hospital of the University of Pennsylvania, Philadelphia 19104-4283, USA. normandy@mail.med.upenn.edu

SO:   Lancet. 1998 Aug 1; 352(9125): 383-90

AB:   Seizures are commonly encountered in patients who do not have epilepsy. Factors that may provoke such seizures include organ failure, electrolyte imbalance, medication and medication withdrawal, and hypersensitive encephalopathy. There is usually one underlying cause, which may be reversible in some patients. A full assessment should be done to rule out primary neurological disease. Treatment of seizures in medically ill patients is aimed at correction of the underlying cause with appropriate short-term anticonvulsant medication. Phenytoin is ineffective in the management of seizures secondary to alcohol withdrawal, and in those due to theophylline or isoniazid toxicity. Control of blood pressure is important in patients with renal failure and seizures. Non-convulsive status epilepticus should be considered in any patient with confusion or coma of unclear cause, and electroencephalography should be done at the earliest opportunity. Most ill patients with secondary seizures do not have epilepsy, and this should be explained to patients and their families. Only those patients with recurrent seizures and uncorrectable predisposing factors need long-term treatment with anticonvulsant medication.

 

 

TI:    Prospective multicenter evaluation of tramadol exposure.

AU:   Spiller-HA; Gorman-SE; Villalobos-D; Benson-BE; Ruskosky-DR; Stancavage-MM; Anderson-DL

AD:   Kentucky Regional Poison Center, Louisville 40232-5070, USA. haspiller@aol.com

SO:   J-Toxicol-Clin-Toxicol. 1997; 35(4): 361-4

AB:   BACKGROUND: Tramadol is a novel analgesic possessing both opiate and noradrenergic effects. Its low potential for abuse suggests increasing use, but there are limited data on the toxicity in overdose. METHODS: Multicenter prospective case series. All exposures from October 1995 through August 1996 reported to seven Poison Centers were evaluated. RESULTS: There were 126 cases of which 87 were tramadol alone. Of the tramadol alone cases, 51 were female (59%). Age ranged from 1 to 86 y with a mean and median of 26.8 y (SD 17.2) and 25 y, respectively. There were 15 cases of children less than 6 years old. Symptoms reported with overdose were: lethargy 26 (30%), nausea 12 (14%), tachycardia 11 (13%), agitation 9 (10%), seizures 7 (8%), 4 each (5%) of coma and hypertension, and respiratory depression 2 (2%). All seizures were brief. Naloxone reversed sedation and apnea in 4 of 8 patients. One patient experienced a seizure immediately after administration of naloxone. Other treatments were: diazepam (3 patients), and phenytoin, lorazepam and nifedipine (1 patient each). Tramadol 500 mg was the lowest dose associated with seizure, tachycardia, hypertension or agitation while 800 mg was the lowest dose associated with coma and respiratory depression. Urine drug screens performed on 19 patients were negative for opiates. All symptomatic cases exhibited effects within 4 h of ingestion. Mean hospital stay was 15.2 h (range 2-96 h, SD 15.8). Nineteen patients were admitted to an intensive care unit with a mean stay of 25 h (SD 20). DISCUSSION: Much of the toxicity in tramadol overdose appears to be attributable to the monoamine uptake inhibition rather than its opioid effects. Agitation, tachycardia, confusion and hypertension suggest a possible mild serotonin syndrome. No arrhythmias beyond tachycardia were seen. CONCLUSION: This study suggests significant neurologic toxicity from tramadol overdose. Serious cardiovascular toxicity was not seen.

 

 

TI:    Changes in arrhythmia profile and heart rate variability during abrupt withdrawal of antiepileptic drugs. Implications for sudden death.

AU:   Kenneback-G; Ericson-M; Tomson-T; Bergfeldt-L

AD:   Department of Cardiology, Huddinge University Hospital, Sweden.

SO:   Seizure. 1997 Oct; 6(5): 369-75

AB:   Sudden unexpected death (SUD) has been associated with low or undetectable concentrations of antiepileptic drugs in patients with epilepsy suggesting that a sudden fall in plasma levels of these drugs might be a critical factor for the occurrence of SUD. We studied the changes in arrhythmia profile and heart-rate variability, during abrupt withdrawal of carbamazepine and phenytoin treatment in 10 patients with side effects on these drugs. Continuous ECG recording and daily measurements of drug plasma concentrations were performed from the last day of steady-state treatment and the following 4 days. Three patients had a 10-fold increase in ventricular premature beats. In addition, there was a significant reduction in heart-rate variability, assessed over 24 hours, in both the time (SDNN index, P = 0.03) and frequency domains from days 1-5. In the frequency domain analysis there was a significant reduction in total power (P = 0.01), very-low-frequency power (P = 0.004) and in low-frequency (LF) power (P = 0.01). Similar reductions in heart-rate variability and increases in ventricular automaticity have been associated with increased mortality in other patient groups. Two factors that might contribute to the increased rate of SUD in patients with epilepsy have thus been identified.

 

 

TI:    [Racemates and enantiomers of basic, substituted 5-phenyl-hydantoins, synthesis and anti-arrhythmic action]

AU:   Knabe-J; Baldauf-J; Ahlhelm-A

AD:   Fachrichtung Pharmazeutische Chemie, Universitat des Saarlandes, Saarbrucken, Germany.

SO:   Pharmazie. 1997 Dec; 52(12): 912-9

AB:   The racemates and the enantiomers of 5-phenylhydantoins with basic substituents in 5-position are synthesized on two different routes via the Bucherer-Bergs-reaction. Using lanthanide-shift-reagents the enantiomeric excess for the enantiomers of 3-methyl-5-morpholinomethyl-5-phenylhydantoin (3a) and 3-methyl-5-phenyl-5-(2-phthalimidoethyl)-hydantoin (6a) is found to be more than 98%. The enantiomers of 4d, 5b, 6b, 7a, and 7b, derived from 3a and 6a, possess the same optical purity. The racemates and the enantiomers of 3a, 4d and 5b were tested at atrium of rat hearts on their antiarrhythmic activity. At the right atrium (+)-3a, (+)-4d, and (+)-5b reduce the spontaneous frequence dependent on the dosis. At the left atrium the enantiomers of 3a and 4d show a negative inotropic action (+)-3a is 4.1, (+)-4d is 1.5 more active as the corresponding (-)-enantiomers. Compound (+)-4d exceeds the reference substance diphenylhydantoin by the factor 1.3.

 

 

TI:    Comparison of phenytoin serum concentrations in premature neonates following intravenous and oral administration.

AU:   Frey-OR; von-Brenndorff-AI; Probst-W

AD:   Department of Pharmacy, Hospital of Heidenheim, Germany. otto.frey@t-online.de

SO:   Ann-Pharmacother. 1998 Mar; 32(3): 300-3

AB:   OBJECTIVE: To compare the serum concentrations attained following intravenous and oral administration of phenytoin in premature neonates. DESIGN: A prospective, uncontrolled study was conducted over 6 years. Phenhydan concentrate for infusion (Desitin, Hamburg, Germany) was used for intravenous infusion, and Epanutin suspension (Parke-Davis, Freiburg, Germany) was used for oral therapy. Blood samples were analyzed by using a fluorescence polarization immunoassay analyzer TDx model by Abbott Laboratories. SETTING: A university-affiliated district hospital. PARTICIPANTS: Twenty premature neonates who were administered intravenous and/or oral phenytoin between February 1991 and February 1997. MAIN OUTCOME MEASURES: Serum phenytoin concentrations on intravenous and oral phenytoin. RESULTS: Nine patients received intravenous (group A) and 15 patients received oral (group B) therapy. Mean +/- SD postnatal age (41 +/- 8.7 vs. 48 +/- 17 d; p = 0.03) and actual body weight (1.56 +/- 0.38 vs. 1.88 +/- 0.75 kg; p = 0.02) were slightly higher in group B. There were no significant differences between the groups in mean +/- SD gestational age (26.1 +/- 1.37 vs. 26.9 +/- 3.30 wk), 5-minute Apgar score (8.7 +/- 1.11 vs. 7.7 +/- 2.26), daily dosage (8.1 +/- 3.86 vs. 8.1 +/- 4.21 mg/kg/d), and phenytoin serum concentration (8.7 +/- 7.36 vs. 9.6 +/- 5.83 micrograms/mL). CONCLUSIONS: Contrary to data in the current literature, reliable serum concentrations in premature neonates were achieved by oral administration of phenytoin suspension. Oral therapy offers a number of advantages and considerably reduces the cost of therapy. Due to substantial variations in phenytoin pharmacokinetics in neonates, close monitoring of serum concentrations is required. Further investigation is required to confirm these results, especially in neonates younger than 20 days’ postnatal age and those receiving products other than Epanutin.

 

 

TI:    Advances in the medical treatment of epilepsy.

AU:   Bazil-CW; Pedley-TA

AD:   Department of Neurology, College of Physicians and Surgeons of Columbia University, New York, New York, USA.

SO:   Annu-Rev-Med. 1998; 49: 135-62

AB:   Treatment options for epilepsy, especially using antiepileptic drugs, have increased substantially in the past five years. Since 1993, four novel antiepileptic drugs have been approved and marketed in the United States: felbamate, gabapentin, lamotrigine, and topiramate. Two others, tiagabine and vigabatrin, are likely to be approved in the near future. For many patients, these agents offer the realistic promise of improved seizure control, often with fewer adverse effects and less significant drug interactions

compared with older agents. In addition, fosphenytoin, a water-soluble phenytoin prodrug with a number of advantages over intravenous phenytoin, has been released. There are new administration options for carbamazepine, diazepam, and valproic acid. For drug-resistant or -intolerant patients, there has been renewed interest in alternative therapies, especially the ketogenic diet. Taken together, these represent significant therapeutic advances that are benefiting patients with epilepsy. At the same time, improved understanding of the basic mechanisms of epileptogenesis, and of the cellular and molecular actions of available antiepileptic drugs, creates a framework for designing unique therapeutic strategies that are targeted at key sites of vulnerability involved in the development and maintenance of the epileptic state.

 

 

TI:    Antenatal therapeutic drug exposure and fetal/neonatal tumours: review of 89 cases.

AU:   Satge-D; Sasco-AJ; Little-J

AD:   Laboratoire d’Anatomie Pathologique, Centre Hospitalier, Tulle, France.

SO:   Paediatr-Perinat-Epidemiol. 1998 Jan; 12(1): 84-117

AB:   Although case reports on the association between neonatal tumours and maternal therapeutic drug use during pregnancy are cited regularly, no systematic review has been published. In a systematic search of the literature on fetal and neonatal tumours, we identified 36 malignant and 54 benign tumours in 89 fetuses and neonates prenatally exposed to various drugs. Six associations with in utero exposure are noteworthy: (1) phenytoin and neuroblastoma, as already suspected; (2) antibiotics and leukaemias; (3) hormonal treatment and vascular tumours; (4) acetaminophen (paracetamol) and fusocellular sarcoma; (5) acetaminophen in combination with petroleum products and hepatoblastoma; and (6) dicyclomine hydrochloride and teratomas. In view of the high level of consumption of drugs by pregnant women and the rarity of neonatal tumours, a possible carcinogenic effect is difficult to establish. However, some associations already observed in older infants, children and adults after antenatal and postnatal exposure to the same drugs are of note. We suggest that these drugs may act as carcinogens or as co-carcinogens in association with other physical and chemical agents and/or a particular genetic background. We therefore feel it is important to encourage the systematic collection, registration and publication of case reports on this subject. The hypotheses generated thereby could then be tested by formal epidemiological studies.

 

 

TI:    Treatment of the epileptic patient in the dental office.

AU:   Kennedy-BT; Haller-JS

AD:   Department of Neurology, Albany Medical College, USA.

SO:   N-Y-State-Dent-J. 1998 Feb; 64(2): 26-31

AB:   Epilepsy is a relatively common problem in children, adults and the elderly. Dentists need to be familiar with the various manifestations of the disease, the anticonvulsant medications (AEDs) the patients are taking, and the complications and side effects of these drugs. In this article the types of seizures and AEDs in common use are described. Guidelines for treatment planning are given. Recommendations are made for managing the patient who has a seizure in the dental office.

 

 

TI:    Fosphenytoin.

AU:   Luer-MS

AD:   University of Arkansas for Medical Sciences, College of Pharmacy, Department of Pharmacy Practice, Little Rock 72205, USA.

SO:   Neurol-Res. 1998 Mar; 20(2): 178-82

AB:   Fosphenytoin is a phenytoin prodrug that has been introduced to overcome some of the problems and limitations associated with parenteral phenytoin sodium administration. Fosphenytoin is a phosphate ester prodrug that is converted to phenytoin in vivo by peripheral esterases. Fosphenytoin has several advantages and disadvantages that should be considered when selecting its use in place of parenteral phenytoin. Advantages with fosphenytoin include better tolerability, improved safety, better stability, ability for intramuscular administration, and faster infusion rates. Disadvantages with fosphenytoin include rate and dose related paresthesias and pruritis, delayed decreases in blood pressure, the potential for therapeutic drug monitoring errors, and higher drug acquisition costs. In general, given the pros and cons of the new drug, fosphenytoin offers an attractive alternative for parenteral phenytoin in select individuals.

 

 

TI:    Phenytoin-induced thrombocytopenia treated with intravenous immune globulin.

AU:   Salzman-MB; Smith-EM

AD:   Department of Pediatrics, Kaiser Permanente West Los Angeles Medical Center, CA 90034, USA.

SO:   J-Pediatr-Hematol-Oncol. 1998 Mar-Apr; 20(2): 152-3

AB:   PURPOSE: To describe the use of intravenous immune globulin (IVIG) in an 8-year-old girl with phenytoin-induced thrombocytopenia and leukopenia. PATIENTS AND METHODS: An 8-year-old girl had fever, rash, thrombocytopenia, and leukopenia 18 days after initiation of phenytoin therapy. The phenytoin level was elevated. She was treated with 1 g/kg of IVIG. RESULTS: The thrombocytopenia improved dramatically after IVIG therapy. There was a slower response to the leukopenia. CONCLUSIONS: Phenytoin hypersensitivity can present with thrombo-cytopenia and leukopenia. Treatment with IVIG was associated with a rapid rise in the platelet count in the patient in this report. IVIG should be considered for patients with phenytoin-induced thrombocytopenia.

 

 

TI:    Elimination of drugs by the new polyamide hemofilter FH77H during various in vitro conditions.

AU:   Kroh-UF; Dinges-GK; Lukasewitz-P; Steinhausser-WU; Holl-TJ; Lennartz-H

AD:   Klinikum der Philipps-Universitat Marburg, Germany.

SO:   Blood-Purif. 1998; 16(1): 49-56

AB:   BACKGROUND/AIMS: Multiple organ failure alters the dosage of drugs during hemofiltration. To separate factors, we utilized in vitro hemofiltration to investigate different blood flows, protein concentrations and intracellular drug partition with the FH77H polyamide membrane. METHODS: One liter of warm heparinized fresh human blood was hemofiltrated in two series: (1) with digoxin, netilmycin, phenobarbital, ceftriaxone and teicoplanin, and (2) with amikacin, theophylline, ceftazidim, phenytoin and vancomycin and, in addition, with cell-free fresh frozen plasma. RESULTS: The increased volumes of distribution of aminoglycosides and theophylline were a combined result of partition into cells and adsorption into the filter membrane. The deviations of drug sieving from predicted values were due to different affinities of the drugs on whole blood binding sites. CONCLUSION: The in vitro composition of drugs and blood improved the detection of factors that influence drug elimination during hemofiltration. The FH77H polyamide hemofilter facilitates more precise predictions of drug dosages by low adsorption rates to the membrane.

 

 

TI:    Diphenylhydantoin sodium promotes early and marked angiogenesis and results in increased collagen deposition and tensile strength in healing wounds.

AU:   DaCosta-ML; Regan-MC; al-Sader-M; Leader-M; Bouchier-Hayes-D

AD:   RCSI Department of Surgery, Beaumont Hospital, Dublin, Ireland.

SO:   Surgery. 1998 Mar; 123(3): 287-93

AB:   BACKGROUND: Sodium diphenylhydantoin (DpH) (phenytoin) was first introduced as an antiepileptic in 1938. One of its side effects, gingival hyperplasia, prompted investigation into the possible application of this drug as a promoter of wound healing. Since the late 1950s phenytoin has been used in a variety of clinical situations. However, its exact mechanism of action is still debated. The aim of this study was to determine the effect of DpH on wound healing in an incisional rat model. METHODS: A four dorsal wound model was used, and each cephalad wound had a polyvinyl alcohol sponge placed in a subcutaneous pocket just above its cephalad end. Caudal and cephalad wounds were treated with 10 mg DpH in 200 microliters carrier, and the other two wounds received an equal volume of the saline vehicle as controls on the day of wounding and on the third and sixth postoperative days. The animals were killed on the tenth postwounding day. Tensile strength of fresh and fixed scars was determined using constant speed tensiometry, and wound hydroxyproline was determined spectophotometrically. RESULTS: There was a highly significant increase in both fresh and fixed wound tensile strength of all DpH-treated wounds compared with controls (p < 0.001). This was reflected by a significant increase in polyvinyl alcohol sponge hydroxyproline in DpH-treated wounds compared with saline-treated wounds (p = 0.002). Histologic examination of these wounds was performed at 3 and 6 days after wounding. There was moderate fibroblast infiltration with a marked inflammatory infiltrate and neovascularization in the DpH-treated wounds compared with controls at 3 days. By day 6, the inflammatory infiltrate had almost totally receded in the treated wounds, but fibroblast infiltration and angiogenesis were still persistently marked. In comparison, the saline-treated wounds still had moderate inflammatory and fibroblast infiltrate and mild angiogenesis. CONCLUSIONS: DpH alters the natural course of wound healing and may be of benefit in clinical situations where defective wound collagen deposition may lead to poor wound healing and consequent morbidity and mortality.

 

 

TI:    Cocaine as a risk factor for neuroleptic-induced acute dystonia.

AU:   van-Harten-PN; van-Trier-JC; Horwitz-EH; Matroos-GE; Hoek-HW

AD:   Psychiatric Hospital (Dr. D. R. Capriles Clinic), Curacao, The Netherlands Antilles.

SO:   J-Clin-Psychiatry. 1998 Mar; 59(3): 128-30

AB:   BACKGROUND: A prospective study was conducted to test the hypothesis that cocaine use is a risk factor for neuroleptic-induced acute dystonia (NIAD). METHOD: The study sample consisted of a high-risk group for NIAD, males aged 17-45 years who had received high-potency neuroleptics within 24 hours of admission and had not used neuroleptics in the month prior to admission. Patients were excluded if they suffered from a neurodegenerative disorder or were exposed to anticholinergics, benzodiazepines, promethazine, carbamazepine, phenytoin, or levodopa during the study. Twenty-nine patients—9 cocaine users and 20 nonusers—entered the study, which lasted 2 years. Patients were followed for 7 days. RESULTS: Cocaine-using psychiatric patients developed significantly more NIAD than did nonusers (relative risk = 4.4, 95% CI = 1.4 to 13.9). CONCLUSION: Cocaine use is a major risk factor for NIAD and should be added to the list of well-known risk factors. The authors strongly suggest that cocaine-using psychiatric patients who are started on a regimen of neuroleptics should also be administered an anticholinergic for at least 7 days to prevent NIAD.

 

 

TI:    Characterization of the in vitro antiepileptic activity of new and old anticonvulsant drugs.

AU:   Sagratella-S

AD:   Laboratorio di Farmacologia, Istituto Superiore di Sanita, Roma, Italy. sagrat@iss.it

SO:   Gen-Pharmacol. 1998 Feb; 30(2): 153-60

AB:   1. The in vitro antiepileptiform effects of some old and new anticonvulsants in the experimental model of the “epileptiform” hippocampal slice have been reviewed. 2. On the basis of their influence on in vitro epileptogenesis and basal neuronal excitability, anticonvulsants can be classified into three main categories: (1) anticonvulsants (prototypical drug phenytoin) affecting basal neuronal excitability but not epileptogenesis; (2) anticonvulsants (prototypical drugs barbiturates) affecting basal neuronal excitability and epileptogenesis; (3) anti-convulsants (prototypical drug felbamate) affecting epileptogenesis but not basal neuronal excitability. 3. It is concluded that the model of the “epileptiform” hippocampal slices can be considered a previsional test for the study and the screening of new anticonvulsant drugs.

 

 

TI:    [“Purple glove syndrome.” Severe soft tissue reaction following phenytoin infusion]

AU:   Cadenbach-A; Rottger-K; Muller-MK

AD:   Klinik fur Kardiologie, Marienhospital Osnabruck.

SO:   Dtsch-Med-Wochenschr. 1998 Mar 13; 123(11): 318-22

AB:   HISTORY AND ADMISSION FINDINGS: A 37-year-old woman, known since childhood to suffer from generalized seizures, was sent to the intensive care unit in status epilepticus. On admission tonic-clonic seizures persisted even after intravenously administration of clonazepam, 2 x 1 mg. She was unconscious and reacted unfocused to painful stimuli. TREATMENT AND COURSE: Further seizures occurred with vomiting and respiratory failure threatened. After intubation phenytoin was given intravenously (initially 250 mg over 10 min, then 750 mg over 24 h) into a vein on the dorsum of the hand. The seizures stopped. Within a few hours a livid swelling developed at the site of the needle puncture on the right hand, which spread to the lower arm (purple glove syndrome) and the patients could no longer move her arm because of pain. The condition improved with anti-inflammatory treatment and antibiotics as well as local measures. On discharge she was able to make a first without pain. However, she was re-admitted 3 weeks later because of renewed painful impairment of right hand movement and the picture of early Sudeck’s atrophy. Under regional anaesthesia complete mobility and freedom from pain was achieved within 2 weeks. CONCLUSION: Administration of phenytoin into a peripheral vein, especially of the hand, can cause soft tissue damage and should be avoided. Primarily the oral route is to be preferred.

 

 

TI:    Status epilepticus: recent trends and prospects.

AU:   Delgado-Escueta-AV; Fong-CY

AD:   Comprehensive Epilepsy Program, UCLA School of Medicine, USA.

SO:   Neurologia. 1997 Dec; 12 Suppl 6: 62-73

AB:   Mechanisms of brain damage subserving chronic impairment of recent memory and a rationale for terminating convulsive status epilepticus within 60 minutes is discussed. Available first agent regimens (diazepam plus phenytoin, lorazepam alone, barbiturates alone, and phenytoin alone) and the properties of the ideal drug for status epilepticus will be reviewed. A new updated protocol is presented considering the type of status and EEG characteristics. Primary tonic-clonic or clonic-tonic-clonic status, with 8 Hz diffuse sharp rhythms or 2-5 Hz spike or multispike wave complexes and secondary tonic-clonic status with focal 12-18 Hz spikes spreading diffusely can receive intravenous lorazepam as the first agent. Complex partial status and absence status can also receive lorazepam as the first agent. Tonic status and atypical absence status can be treated with phenytoin infusion or rectal sodium valproate. Convulsive status which do not respond to available first agent regimens should be terminated by barbiturate of fluothane general anesthesia.

 

 

TI:    Elevated free phenytoin and free valproic acid concentrations in sera of patients infected with human immunodeficiency virus.

AU:   Dasgupta-A; McLemore-JL

AD:   Department of Pathology and Laboratory Medicine, University of Texas-Houston Health Science Center 77030, USA.

SO:   Ther-Drug-Monit. 1998 Feb; 20(1): 63-7

AB:   Seizures are common in patients infected with human immu-nodeficiency virus (HIV). Phenytoin and valproic acid are common anticonvulsants, and both drugs are strongly bound to serum albumin. Because patients infected with HIV are often on polytherapy, using homeopathic medicines, and may also have hypoalbuminemia, elevated free drug concentrations may occur in these patients. The authors prepared one serum pool from patients infected with HIV but receiving no bactrim and the other pool from HIV patients receiving bactrim. They supplemented both HIV pools and normal pool (diluted with 0.9% saline to mimic albumin concentration of HIV pools) with a known concentration of phenytoin or valproic acid. After incubation at 37 degrees C for 3 hours, they measured free phenytoin and free valproic acid concentrations in the protein free ultrafiltrates using fluorescence polarization immunoassays. The total drug concentrations in original sera were measured by microparticle enzyme immunoassays. None of the patients had any significant liver or renal disease. The aliquots of HIV pools and normal pool were supplemented with the same concentration of phenytoin or valproic acid. The concentration of free phenytoin and free valproic acid were significantly elevated in patients with HIV (mean = 2.52, SD = 0.11 micrograms/ml for phenytoin; mean = 41.5, SD = 1.5 micrograms/ml for valproate) compared to controls (mean = 1.50, SD = 0.0 7 micrograms/ml for phenytoin; mean = 19.9, SD = 0.5 micrograms/ml for valproate). The concentrations of both free phenytoin and valproic acid were further elevated in patients prepared in the HIV pool who were receiving bactrim (mean = 2.81, SD = 0.09 micrograms/ml for phenytoin; mean = 44.0, SD = 1.1 micrograms/ml for valproate), but when normal serum pool was supplemented with 4.4 mg/dl of bactrim (concentration of bactrim in HIV pool) and supplemented with the same concentration of phenytoin or valproic acid, the observed free concentrations were much lower (mean = 1.65, SD = 0.05 micrograms/ml for phenytoin; mean = 26.1, SD = 1.4 micrograms/ml for valproate). This indicates that hypoalbuminemia and bactrim concentrations do not account for the observed free drug concentrations in patients with HIV. The authors also observed elevated free phenytoin and valproic acid in sera from three individual patients with AIDS compared to normals (normal serum diluted with 0.9% saline to mimic the albumin concentration of serum collected from a patient with HIV and then both specimens supplemented with the same concentration of phenytoin or valproic acid.

 

 

TI:    Phenytoin toxicity in an older patient with slow metabolism and atypical presentation.

AU:   Pitner-JK; Long-LD; Meyer-RP; Pennypacker-LC

AD:   Division of Geriatrics and Extended Care, Ralph H. Johnson V.A. Medical Center, and Medical University of South Carolina, Charleston 29401-5799, USA.

SO:   Pharmacotherapy. 1998 Jan-Feb; 18(1): 218-25

AB:   Phenytoin toxicity occurred in an older man who received a dosage of 300 mg/day. The patient developed high serum phenytoin concentrations from this common adult dosage, with symptoms of functional decline and altered mental status. These behaviors were perceived as sun-downing and were treated with haloperidol. A long hospitalization was required.

 

 

TI:    Newer antiepileptic drugs: gabapentin, lamotrigine, felbamate, topiramate and fosphenytoin.

AU:   Curry-WJ; Kulling-DL

AD:   Department of Family and Community Medicine, Milton S. Hershey Medical Center, Hershey, Pa., USA.

SO:   Am-Fam-Physician. 1998 Feb 1; 57(3): 513-20

AB:   Twenty-five to 40 percent of patients with epilepsy continue to have seizures despite optimal treatment with traditional antiepileptic drugs. Treatment with standard anticonvulsants such as phenytoin, carba-mazepine, valproic acid and phenobarbital is often complicated by side effects and by failure to adequately control seizures. Up to 61 percent of patients with seizures report having side effects with antiepileptic drugs. After a 15-year hiatus since the last new antiepileptic drug was marketed, five new drugs have been approved by the U.S. Food and Drug Administration for the control of seizures. Three of these, gabapentin, lamotrigine and topiramate, are approved for use in adults with partial seizures with or without generalization. Felbamate is approved for the above indication and also for use in children with Lennox-Gastaut syndrome, a rare childhood seizure disorder. Felbamate and lamotrigine have the potential of significant side effects and should be prescribed by physicians experienced in managing patients with complicated epilepsy. Fosphenytoin is a parenteral prodrug of phenytoin that is more tolerable than parenteral phenytoin.

 

 

TI:    Benefits of a clinical pharmacokinetic service in optimising phenytoin use in the western Cape.

AU:   Valodia-P; Seymour-MA; Kies-BM; Folb-PI

AD:   Department of Pharmacology, University of the Western Cape, Bellville.

SO:   S-Afr-Med-J. 1998 Jul; 88(7): 873-5

AB:   OBJECTIVES: To study the benefits of a clinical pharmacokinetic service in optimising phenytoin use in the Western Cape. DESIGN: Assessment of the response to treatment was based on the number of seizures during the 3 months before entering the study (first baseline period), 3 months after entering the study (second baseline period) and 3 months before the termination of the study (test period). Patients kept a seizure diary throughout the study. The Michaelis-Menten model was used to calculate doses and predict steady-state serum concentrations. SETTING: Nine epilepsy clinics. SUBJECTS: One hundred and ninety-five (113 black and 82 coloured) compliant people with epilepsy receiving generic phenytoin monotherapy. OUTCOME MEASURES: Reduction in seizure frequency and adverse effects. RESULTS: A reduction in seizure frequency (64.8% compared with pre-optimisation) was experienced by 64.9% of patients. Mean seizure frequency was reduced from 3.39 to 1.18 per month. Reductions in seizure frequency of 100% and more than 50% were reported by 39.2% and 58.7% of patients, respectively. Adverse effects of phenytoin were reduced from 20.5% at the first visit to 3.2% at the last visit. CONCLUSION: The clinical pharmacokinetic dosing service for phenytoin applied in this study contributed significantly to the success of epilepsy management.

 

 

TI:    A comparison of four treatments for generalized convulsive status epilepticus. Veterans Affairs Status Epilepticus Cooperative Study Group.

AU:   Treiman-DM; Meyers-PD; Walton-NY; Collins-JF; Colling-C; Rowan-AJ; Handforth-A; Faught-E; Calabrese-VP; Uthman-BM; Ramsay-RE; Mamdani-MB

AD:   Neurology Services of the Veterans Affairs Medical Center in West Los Angeles, Calif, USA.

SO:   N-Engl-J-Med. 1998 Sep 17; 339(12): 792-8

AB:   BACKGROUND AND METHODS: Although generalized convulsive status epilepticus is a life-threatening emergency, the best initial drug treatment is uncertain. We conducted a five-year randomized, double-blind, multicenter trial of four intravenous regimens: diazepam (0.15 mg per kilogram of body weight) followed by phenytoin (18 mg per kilogram), lorazepam (0.1 mg per kilogram), phenobarbital (15 mg per kilogram), and phenytoin (18 mg per kilogram). Patients were classified as having either overt generalized status epilepticus (defined as easily visible generalized convulsions) or subtle status epilepticus (indicated by coma and ictal discharges on the electroencephalogram, with or without subtle convulsive movements such as rhythmic muscle twitches or tonic eye deviation). Treatment was considered successful when all motor and electroencephalographic seizure activity ceased within 20 minutes after the beginning of the drug infusion and there was no return of seizure activity during the next 40 minutes. Analyses were performed with data on only the 518 patients with verified generalized convulsive status epilepticus as well as with data on all 570 patients who were enrolled. RESULTS: Three hundred eighty-four patients had a verified diagnosis of overt generalized convulsive status epilepticus. In this group, lorazepam was successful in 64.9 percent of those assigned to receive it, phenobarbital in 58.2 percent, diazepam plus phenytoin in 55.8 percent, and phenytoin in 43.6 percent (P=0.02 for the overall comparison among the four groups). Lorazepam was significantly superior to phenytoin in a pairwise comparison (P=0.002). Among the 134 patients with a verified diagnosis of subtle generalized convulsive status epilepticus, no significant differences among the treatments were detected (range of success rates, 7.7 to 24.2 percent). In an intention-to-treat analysis, the differences among treatment groups were not significant, either among the patients with overt status epilepticus (P=0.12) or among those with subtle status epilepticus (P=0.91). There were no differences among the treatments with respect to recurrence during the 12-hour study period, the incidence of adverse reactions, or the outcome at 30 days. CONCLUSIONS: As initial intravenous treatment for overt generalized convulsive status epilepticus, lorazepam is more effective than phenytoin. Although lorazepam is no more efficacious than phenobarbital or diazepam plus phenytoin, it is easier to use.

 

 

TI:    Gabapentin for treatment of pain and tremor: a large case series.

AU:   Merren-MD

AD:   Neurology Clinic of San Antonio, TX 78229, USA.

SO:   South-Med-J. 1998 Aug; 91(8): 739-44

AB:   BACKGROUND: Several anticonvulsant agents, including carbamazepine, phenytoin, and valproate, are effective in some patients for the treatment of pain and tremor. This study reports on a trial of the newly introduced anticonvulsant, gabapentin, for pain and tremor control. METHODS: A large case series of patients with centrally mediated pain, peripherally mediated pain, migraine, and tremor were treated in an open-label study with gabapentin (maximum of 2,700 mg/day). RESULTS: Thirty-nine patients (65%) had moderate-to-excellent improvement in symptoms, with the best responses occurring in patients with peripherally mediated neuropathic pain. The other conditions treated that showed some improvement were benign essential/familial tremor, restless legs syndrome, centrally mediated pain, and periodic nighttime leg movements. CONCLUSIONS: Gabapentin offers an effective, safe alternative therapy or co-therapy for the listed painful conditions and tremor; it does not affect the metabolism of other medications and is well tolerated.

 

 

TI:    [Monotherapy and polytherapy use of anti-epileptic drugs. Development of views]

AU:   Jallon-P

AD:   Unite d’epidemiologie clinique et EEG, Hopital Cantonal universitaire, Geneve.

SO:   Rev-Neurol-Paris. 1997; 153 Suppl 1: S29-33

AB:   The evolution of our approach to the treatment of epilepsy has occurred in three stages: at the turn of the century, when epilepsy was increasingly entering into the mainstream of Neurology, pharmacotherapy of epilepsy was limited to the bromides. Subsequently, phenobarbital used in 1912 and then phenytoin, discovered in 1932, remained, for many years, the only therapeutic options. To increase the chances of complete suppression of seizures, it appeared logical to use both medications together. This approach was used for many years despite the advent of carbamazepine and sodium valproate. In 1976, the first studies appeared indicating the advantages of using monotherapy from the start. Not only did this approach show itself to be effective, but there was a marked decrease in the incidence of side-effects engendered by polytherapy. Nevertheless, despite o carefully instituted monotherapy, between 20 and 30 p. cent of patients still had seizures refractory to treatment. A new era in antiepileptic drug development has created new hope in the management of epilepsy. Based on a better understanding of the disease process and scientific development in molecular biology, we are able to provide a more rational polypharmacy, taking into account their pharmacodynamic interactions and their relatively high cost.

 

 

TI:    Postmortem changes in blood concentrations of phenytoin and carbamazepine: an experimental study.

AU:   Tomson-T; Skold-AC; Holmgen-P; Nilsson-L; Danielsson-B

AD:   Department of Clinical Neuroscience, Karolinska Hospital, Stockholm, Sweden.

SO:   Ther-Drug-Monit. 1998 Jun; 20(3): 309-12

AB:   Observations of low postmortem blood concentrations of antiepileptic drugs in cases of sudden unexpected death in epilepsy (SUDEP) have led to the assumption that noncompliance may play a role in SUDEP. However, the reliability of postmortem drug levels has been questioned. The purpose of this study was to analyze possible postmortem changes in blood concentrations of carbamazepine (CBZ) and phenytoin (PHT). New Zealand white rabbits were fed with PHT or CBZ until assumed steady state. A blood sample was then drawn for determination of serum and whole blood concentrations of CBZ and PHT, after which the rabbits were killed and stored at 6 degrees C. A further blood sample for drug analysis was obtained 72 hours after death. Antemortem serum concentrations of CBZ were not significantly different from whole blood concentration 72 hours after death. In contrast, antemortem whole blood concentrations of PHT were only 65% of the corresponding serum concentrations, and postmortem PHT blood levels were even lower, being 35% of antemortem serum concentrations. In conclusion, blood concentrations of CBZ seem to be stable during 72 hours after death under these experimental conditions. However, postmortem PHT concentrations should be interpreted with caution and low postmortem concentrations do not necessarily imply a poor compliance.

 

 

TI:    Neurological aspects of eclampsia.

AU:   Thomas-SV

AD:   Department of Neurology, The Royal Hospital, Muscat, Sultanate of Oman.

SO:   J-Neurol-Sci. 1998 Feb 18; 155(1): 37-43

AB:   Eclampsia accounts for a third of maternal mortality in developing countries. The neurological manifestations of eclampsia consist of seizures and alteration of sensorium or coma on a background of pre-eclampsia. Occasionally there can be focal neurological deficits too. Recent studies with CT scan and MRI have demonstrated the presence of cerebral edema and/or cerebral hemorrhage in eclampsia. EEG in patients with eclampsia has revealed evidence of diffuse cerebral dysfunction (delta waves) and epileptiform transients (spikes or sharp waves). There is also evidence of extensive vasculopathy within the brain parenchyma. A variety of mechanisms have been suggested to explain these changes, the most important being failure of autoregulation of cerebral blood flow that leads to cerebral edema and hemorrhage. There is considerable controversy regarding the treatment of seizures in eclampsia. Recent studies have shown that magnesium sulfate is superior to phenytoin or diazepam in the treatment of eclamptic seizures and prevention of eclamptic seizures in women with pre-eclampsia.

 

 

TI:    Positive and negative psychotropic effects of lamotrigine in patients with epilepsy and mental retardation.

AU:   Ettinger-AB; Weisbrot-DM; Saracco-J; Dhoon-A; Kanner-A; Devinsky-O

AD:   Department of Neurology, State University of New York at Stony Brook, 11794-8121, USA.

SO:   Epilepsia. 1998 Aug; 39(8): 874-7

AB:   PURPOSE: To describe significant positive or negative psychotropic effects of lamotrigine (LTG) observed in epilepsy patients with mental retardation (MR). METHODS: Seven mentally retarded epilepsy patients, [5 with Lennox-Gastaut syndrome (LGS)] who experienced significant behavioral improvements or worsening after addition of LTG to their medication regimen were studied. RESULTS: LTG produced behavioral improvements in 4 patients. Patient 1, a 14-year-old girl, had LTG added to valproate (VPA) and thioridazine, resulting in diminished lethargy, less hyperactivity, and more appropriate speech. In a 17-year-old boy (patient 2) LTG added to VPA, phenytoin (PHT), and gabapentin (GBP) lessened irritability and hyperactivity. In patient 3, a 41-year-old woman, LTG added to PHT, VPA, and carbamazepine (CBZ) diminished lethargy and enhanced her social interactions. In patient 4, a 27-year-old man, LTG monotherapy diminished irritability and hyperactivity. Adverse behavioral effects were noted in 3 patients. In patient 5, a 43-year-old man, LTG added to PHT, phenobarbital (PB), lorazepam, sertraline, and thioridazine produced irritability, hyperactivity, and poor cooperation. In patient 6, a 29-year-old woman, LTG added to VPA produced frequent screaming, temper tantrums, increased rocking movements, and hyperactivity. In patient 7, a 29-year-old man, LTG added to VPA and PHT resulted in severe exacerbation of baseline behaviors, including self-injurious activity, temper tantrums, and failure to obey simple instructions. CONCLUSIONS: In some patients with epilepsy and MR, LTG has significant positive or negative effects on behavior.

 

 

TI:    Effect of non-steroidal anti-inflammatory drugs on the anticonvulsive activity of valproate and diphenylhydantoin against maximal electroshock-induced seizures in mice.

AU:   Kaminski-R; Kozicka-M; Parada-turska-J; Dziki-M; Kleinrok-Z; Turski-WA; Czuczwar-SJ

AD:   Department of Pharmacology and Toxicology, Medical University School, Jaczewskiego 8, Lublin, 20-090, Poland.

SO:   Pharmacol-Res. 1998 May; 37(5): 375-81

AB:   Prostaglandins and their inhibitors may affect convulsive phenomena. Thus, the aim of this study was to examine possible interactions between non-steroidal anti-inflammatory drugs and two conventional antiepileptic drugs in terms of their anticonvulsive activity and side-effects. Also, the plasma levels of antiepileptics were measured in order to delineate possible pharmacokinetic interactions. The following non-steroidal anti-inflammatory drugs (NSAIDs) were studied: acetylsalicylic acid, ibuprofen, indomethacin, metamizole, paracetamol and piroxicam. None of these drugs affected the threshold for electroconvulsions. However, all NSAIDs studied enhanced the protective activity of valproate magnesium against maximal electroshock-induced seizures. Only ibuprofen and piroxicam enhanced the anticonvulsive activity of diphenylhydantoin. Ibuprofen decreased the ED50 value of valproate (for the induction of motor impairment) in the rotorod test, whilst piroxicam reduced the ED50 value of valproate in rotorod and chimney tests. Diphenylhydantoin combined with either ibuprofen or piroxicam did not cause any motor impairment in these tests. The total plasma level of valproate and free plasma level of diphe-nylhydantoin remained unchanged in the presence of all studied NSAIDs. These data demonstrate that NSAIDs could enhance the protective activity of antiepileptics. However, in case of valproate it may be associated with the severe side effects. Copyright 1998 The Italian Pharmacological Society.

 

 

TI:    Cognitive effects of anticonvulsant monotherapy in elderly patients: a placebo-controlled study.

AU:   Read-CL; Stephen-LJ; Stolarek-IH; Paul-A; Sills-GJ; Brodie-MJ

AD:   University Department of Medicine and Therapeutics, Western Infirmary, Glasgow, UK.

SO:   Seizure. 1998 Apr; 7(2): 159-62

AB:   Old age is recognized to be the commonest time in life to develop epilepsy. There is a perception that older patients are more sensitive to the deleterious cognitive effects of antiepileptic drugs (AEDs). Elderly patients (median age 70 years, range 60-88 years) taking anticonvulsant monotherapy (10 carbamazepine [CBZ], 8 sodium valproate [VPA], 5 phenytoin [PHT]) took an extra dose of their usual medication (200mg CBZ, 500mg VPA, 100mg PHT) and matched placebo each for a month in random order. The concentrations of AEDs were higher after 7 and 28 days of active treatment compared with placebo (7 days: CBZ 9.5 vs. 7.8 mg L(-1), p < 0.05; VPA 97 vs. 64 mg L(-1), p < 0.05; PHT 13 vs. 11 mg L(-1), p < 0.05; 28 days: CBZ 9.4 vs. 7.7 mg L(-1); p < 0.01, VPA 85 vs. 60 mg L(-1), p < 0.05; PHT 16 vs. 13 mg L(-1), p < 0.05). Despite these increases in concentration, there were no significant changes in attention, reaction time, finger tapping, memory, side-effect scale or sedation scoring during the active phases compared with placebo phases for the three drugs analysed together and separately. Elderly patients taking standard AEDs as monotherapy did not develop cognitive impairment when the dose was modestly increased within the target range for each drug.

 

 

TI:    Prescribing of anti-epileptic drugs in the northern and Yorkshire region: 1992-1995.

AU:   Roberts-SJ; Feely-M; Bateman-DN

AD:   Medical Statistics, University of Newcastle, UK.

SO:   Seizure. 1998 Apr; 7(2): 127-32

AB:   Epilepsy is a condition for which regular drug treatment is normally prescribed. We have examined the primary care prescribing rates for anti-epileptic drugs (AEDs) in a region of northern England with a population of 6.8 million. Over the 4-year period 1992-1995 the number of AED prescription items issued rose by 15%. A third of this rise is accounted for by increased prescribing of the new anticonvulsants, vigabatrin, lamotrigine and gabapentin, which are primarily indicated for adjunct use. Prescribing of phenytoin and barbiturates fell over the same period, but this reduction was more than compensated for by increased prescribing of carbamazepine and sodium valproate. There were notable differences in both the overall volume and the choice of AEDs used in different health authority areas and these are probably attributable to the influence of the local secondary-care sector on the therapeutic regimens adopted by general practitioners in the area.

 

 

TI:    Antiepileptic drug treatment following temporal lobectomy.

AU:   Maher-J; McLachlan-RS

AD:   Department of Medicine, University of Manitoba, Winnipeg, Canada.

SO:   Neurology. 1998 Jul; 51(1): 305-7

AB:   Antiepileptic drug use was documented before and after temporal lobectomy. Carbamazepine, phenytoin, and clobazam were the most commonly used drugs, both pre- and postoperatively. Preoperatively, polytherapy was used in 78% of patients; at 6 months follow-up, 47%; at 12 months, 18%; and at 24 months, 14%. Preoperatively, monotherapy was used in 20% of patients; at 6 months follow-up, 49%; at 12 months, 55%; and at 24 months, 42%. No medication was used preoperatively by 2% of patients; at 6 months follow-up, 2%; at 12 months, 27%; and at 24 months, 44% (p < 0.001). After 2 years, 53% of patients who were seizure free had stopped taking medication, as had 33% who had some seizures after surgery.

 

 

TI:    A mechanistic approach to antiepileptic drug interactions.

AU:   Anderson-GD

AD:   Department of Pharmacy, School of Pharmacy, University of Washington, Seattle 98195, USA.

SO:   Ann-Pharmacother. 1998 May; 32(5): 554-63

AB:   OBJECTIVE: To describe the primary types of antiepileptic drug (AED) interactions by using a mechanistic approach. DATA SOURCES: A literature search was performed using MEDLINE and bibliographies of recent review articles and published abstracts. DISCUSSION: AEDs are associated with a wide range of drug interactions, including hepatic enzyme induction and inhibition and protein-binding displacement. Hepatic induction by AEDs affects the metabolism of a limited number of drugs with low therapeutic indices. Anticipation of induction interactions and careful clinical monitoring may alleviate potential problems. Most commonly used AEDs are eliminated through hepatic metabolism catalyzed by the cytochrome P450 (CYP) and uridine diphosphate glucu-ronosyltransferase (UGT) enzymes. Phenytoin, phenobarbital, and carbamazepine induce CYP and UGT enzymes. Lamotrigine is a weak inducer of UGT. Valproate is a broad-spectrum inhibitor of UGT enzymes, epoxide hydrolase, and CYP2C enzymes. Felbamate induces CYP3A4, but inhibits CYP2C19 substrates. Topiramate inhibits only CYP2C19 substrates. Ethosuximide, gabapentin, tiagabine, and vigabatrin are neither inducers nor inhibitors of drug metabolism. Hepatic enzyme inhibition usually occurs because of competition at the enzyme site. Knowledge of the specific metabolic enzymes involved in the metabolism of AEDs allows clinicians to predict potential interactions. CONCLUSIONS: By understanding the mechanisms of drug interactions, the pharmacist can play a key role in patient care by anticipating and preventing AED drug interactions.

 

 

TI:    [Antiepileptics]

AU:   Overweg-J

AD:   Instituut voor Epilepsiebestrijding Meer en Bosch, De Cruquiushoeve, Heemstede.

SO:   Ned-Tijdschr-Geneeskd. 1998 Feb 7; 142(6): 289-93

AB:   Despite introduction of new antiepileptic drugs the established drugs phenytoin, carbamazepine and valproate still provide the treatment of choice in most forms of epilepsy, being efficacious in approximately two-thirds of all newly referred patients. In 20-60% of patients resistant to treatment with the older drugs, a 50% reduction of seizure frequency can be achieved by adding ethosuximide, clobazam, vigabatrine, oxcarbazepine, lamotrigine, felbamate, tiagabine or topiramate to the classic treatment. The majority of the new drugs are free of the problematic enzyme induction of the older compounds, making monotherapy as well as combination therapy much easier. To what extent the new antiepileptic drugs are going to be used for the treatment of patients with epilepsy will depend on the analysis of cost and benefits. This will be based on efficacy, side effects, interactions and teratogenicity of these new compounds.

 

 

TI:    Pharmacologically induced embryonic dysrhythmia and episodes of hypoxia followed by reoxygenation: a common teratogenic mechanism for antiepileptic drugs?

AU:   Azarbayjani-F; Danielsson-BR

AD:   Department of Pharmaceutical Biosciences, Uppsala University, Sweden.

SO:   Teratology. 1998 Mar; 57(3): 117-26

AB:   Antiepileptic drugs (AEDs), such as phenytoin (PHT), carba-mazepine (CBZ), trimethadione (TMD), and phenobarbital (PB), have all been associated with a similar pattern of malformations, as well as growth retardation and developmental delay. Valproic acid (VPA) has been associated with a different pattern of malformations. Recent studies suggest that PHT’s fetal adverse effect is related to its membrane stabilizing pharmacological properties (blockage of voltage-dependent ion channels). During a restricted sensitive period, this results in induction of concentration-dependent bradyarrhythmia in the embryo and episodes of hypoxia/reoxygenation. The aim of this study was to compare the potential of PHT, CBZ, PB, TMD, and dimethadione (DMD; the active metabolite of TMD) to cause bradyarrhythmias. All of these AEDs exert mainly their pharmacological effect via blockage of ion channels. VPA and vigabatrin (VGB), which are pharmacologically active mainly by other mechanisms, were also tested. C57 Bl/6J mouse embryos were cultured in vitro on gestation day 10 in vitro (in 20% rat serum). The drugs were suspended in either water or dimethylsulfoxide and administered into the culture medium in increasing concentrations up to 20 times the human therapeutic plasma concentration. A scoring system was employed in order to rank the drugs based on their potential to cause bradycardia, ventricular arrhythmia, and cardiac arrest in relation to human therapeutic concentrations. Based on this system, the drugs were ranked as follows: DMD = PHT >> PB = CBZ > TMD = VPA >> VGB (no potential). The results correlate well with the available clinical/experimental data of the tested AED’s potential to induce hypoxia-related fetal adverse effects, such as oral clefts, distal limb defects, growth retardation, and developmental delay. The results support the idea that adverse fetal effects after in utero exposure to PHT, PB, CBZ, and TMD (via the active metabolite DMD) are initiated via a common pharmacological mechanism: blockage of ion channels in the developing heart in the early embryo resulting in bradyarrhythmias, hemodynamic alterations, and hypoxia/reoxygenation damage.

 

 

TI:    Bioavailability of phenytoin acid and phenytoin sodium with enteral feedings.

AU:   Doak-KK; Haas-CE; Dunnigan-KJ; Reiss-RA; Reiser-JR; Huntress-J; Altavela-JL

AD:   Department of Pharmacy Practice, School of Pharmacy, State University of New York at Buffalo, USA.

SO:   Pharmacotherapy. 1998 May-Jun; 18(3): 637-45

AB:   STUDY OBJECTIVE: To compare the absolute bioavailability of phenytoin (PHT) sodium solution and PHT acid suspension in healthy volunteers receiving continuously infused enteral feedings. DESIGN: Randomized, open-label, single-dose, three-period crossover study. SETTING: University clinical research center. SUBJECTS: Ten healthy volunteers age 23-43 years. INTERVENTIONS: The three phases of the study were separated by at least 7 days. During phase A, subjects received PHT sodium 435 mg intravenously over 30 minutes. During phases B and C, subjects had a nasogastric feeding tube placed through which PHT acid suspension 400 mg and PHT sodium solution 435 mg were administered, respectively. For phases B and C, continuous enteral feedings were given by feeding tube for 14 hours before and after the PHT dose. Blood samples were collected over 72 hours after each PHT dose, and the serum was analyzed for PHT. MEASUREMENTS AND MAIN RESULTS: The rate and extent of PHT absorption and PHT pharmaco-kinetics were determined using an empirical quadratic function of time method. Bioavailability, rate of absorption, maximum concentration (Cmax), and time to maximum concentration (Tmax) were compared for the two enteral doses by paired Student’s t test. There were no significant differences in bioavailability for PHT acid suspension and PHT sodium solution (0.88 +/- 0.15 vs 0.91 +/- 0.7, p=0.57, 90% CI -0.14-0.071). The Cmax was greater (7.4 +/- 0.9 mg/L vs 5.5 +/- 1.7 mg/L, p=0.019) and Tmax was less (2.5 +/- 3.8 vs.14.8 +/- 11.2 hrs, p=0.004) for the sodium solution. The time to 50% fractional absorption (0.33 +/- 0.08 vs 3.2 +/- 2.4 hrs, p=0.004) and 90% fractional absorption (7.9 +/- 6.2 vs 22.3 +/- 17.2 hrs, p=0.021) was also significantly shorter for the sodium solution. CONCLUSION: The absolute bioavailability of the two dosage forms of PHT administered with concomitant enteral feedings were not significantly different, however, the absorption patterns were significantly different, with the sodium solution being more rapidly absorbed.

 

 

TI:    Outcome evaluation of gabapentin as add-on therapy for partial seizures. “NEON” Study Investigators Group. Neurontin Evaluation of Outcomes in Neurological Practice.

AU:   Bruni-J

AD:   Wellesly Hospital, Toronto, Ontario, Canada.

SO:   Can-J-Neurol-Sci. 1998 May; 25(2): 134-40

AB:   OBJECTIVE: The safety, tolerability, efficacy, and impact on quality of life of gabapentin (Neurontin) as adjunctive therapy to carbamazepine (CBZ) and/or phenytoin (PHT) was assessed in epileptic patients with partial seizures. METHODS: NEON (Neurontin Evaluation of Outcomes in Neurological Practice) was an open-label, prospective, multicentre study conducted in patients on a stable dose of CBZ and/or PHT and experiencing an average of up to 4 complex partial seizures with or without secondary generalization per month, with no seizure-free months. The treatment lasted 20 weeks. Gabapentin was started at 400 mg/day and was individually titrated to effective tolerable dose up to 2400 mg/day. Quality of life was evaluated using the QOLIE-10 questionnaire. RESULTS: A total of 141 patients were enrolled at 36 sites; 114 patients were evaluable for efficacy analyses. The mean maintenance dose of gabapentin was 1600 mg/day (range = 300-3200). A decrease of 50% or more in frequency of complex partial + secondary generalized seizures was observed in 81 (71%) patients (p = 0.0001). Fifty two (46%) patients were seizure-free during the last 8 weeks of treatment. A significant improvement (p < 0.05) was observed in 5 of the 10 questions of the QOLIE-10, as well as in the composite QOL score (p = 0.0002). The most frequent adverse events included somnolence (16%), dizziness (9%), and asthenia (6%). Twenty-five (18%) patients prematurely discontinued the study, 16 (11%) of them due to adverse events. CONCLUSIONS: This study indicates that treatment with gabapentin as adjunctive therapy to standard antiepileptic drugs in this group of patients not only provides significant improvement in seizure control, but also has a positive impact on quality of life. The clinical benefits in efficacy, safety and tolerability demonstrated at 20 weeks are sustained, and no tolerance develops with gabapentin in longer term use.

 

 

TI:    [Alternatives to solid pharmacutical forms usually given by enteral nutrition tubes]

AU:   Najera-Perez-MD; de-la-Rubia-Nieto-MA; Alonso-Herreros-JM; Soler-Soler-MM; Vazquez-Polo-A

AD:   Hospital Universitario Virgen de la Arrixaca, Servicio de Farmacia, Murcia, Espana.

SO:   Nutr-Hosp. 1997 May-Jun; 12(3): 154-9

AB:   We analyze which drugs of those administered through an enteral nutrition tube, present problems which are inherent to the pharmaceutical forms. The study is conducted with a sample of 40 patients who have a feeding tube, who received a total of 48 different medications. 38 (78.3%) were in a solid pharmaceutical form, and 10 (21.7%) were liquid. Among the most used medications, ranitidine stands out in 12 patients, paracetamol in 8, and phenytoin in 7. We note the use of the solid forms of phenytoin, nifedipine, and controlled release morphine, as having the greatest interest due to their contraindication. For all the studied cases, we propose alternatives and we note those drugs for which we did not find any. The hospitalary pharmaceutical guides should include liquid pharmaceutical forms of those drugs which should not be ground up. There is little information on the wards about the administration of drugs through feeding tubes.

 

 

TI:    Simultaneous determination of phenytoin, carbamazepine, and 10,11-carbamazepine epoxide in human plasma by high-performance liquid chromatography with ultraviolet detection.

AU:   Bhatti-MM; Hanson-GD; Schultz-L

AD:   Covance Laboratories, Madison, WI 53704, USA. masood.bhatti@covance.com

SO:   J-Pharm-Biomed-Anal. 1998 Mar; 16(7): 1233-40

AB:   The Bioanalytical Chemistry Department at the Madison facility of Covance Laboratories, has developed and validated a simple and sensitive method for the simultaneous determination of phenytoin (PHT), carbamazepine (CBZ) and 10,11-carbamazepine epoxide (CBZ-E) in human plasma by high-performance liquid chromatography with 10,11 dihydrocarbamazepine as the internal standard. Acetonitrile was added to plasma samples containing PHT, CBZ and CBZ-E to precipitate the plasma proteins. After centrifugation, the acetonitrile supernatant was transferred to a clean tube and evaporated under N2. The dried sample extract was reconstituted in 0.4 ml of mobile phase and injected for analysis by high-performance liquid chromatography. Separation was achieved on a Spherisorb ODS2 analytical column with a mobile phase of 18:18:70 acetonitrile:methanol:potassium phosphate buffer. Detection was at 210 nm using an ultraviolet detector. The mean retention times of CBZ-E, PHT and CBZ were 5.8, 9.9 and 11.8 min, respectively. Peak height ratios were fit to a least squares linear regression algorithm with a 1/(concentration)2 weighting. The method produces acceptable linearity, precision and accuracy to a minimum concentration of 0.050 micrograms ml-1 in human plasma. It is also simple and convenient, with no observable matrix interferences.

 

 

Ракът на млечната жлеза и хирургът –предизвикателства спрямо някои стандарти

 

Т. Делийски, Г. Байчев

ВМИ – Плевен, Онкологичен център

 

Mammary Gland Carcinoma – a Challenge Faced by Surgeons

 

Deliisky, T., G. Baychev

 

     Резюме

Представят се резултатите от работата на няколко проекта на онкологичен център, ВМИ – Плевен, засягащи актуални проблеми на рака на млечната жлеза, а именно: локална просветна и скринингова програма за ранно откриване на заболяването, избор на аксиларна дисекция, стадииране на аксилата чрез сентинелна лимфаденектомия, реконструктивна хирургия след мастектомия.

 

     Ключови думи: РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА, СКРИНИНГ, АКСИЛАРНА ДИСЕКЦИЯ, СЕНТИНЕЛНИ ЛИМФНИ ВРЪЗКИ, РЕКОНСТРУКТИВНА ХИРУРГИЯ

 

     Summary

The results from some projects of Oncology Centre in Pleven on breast cancer, namely: a local screening program for early diagnosting of the disease and how to choose axillary dissection and axillary staging by sentinel lymphadenectomy and reconstructive surgery after mastectomy.

 

     Key Words: BREAST CANCER, SCREENING, AXILLARY DISSECTION, SENTINEL LYMPH NODE, RECONSTRUCTIVE SURGERY

 

 

     Карциномът на гърдата (РМЖ), който е най-често срещаното злокачествено страдание при жените в съвременното общество, фокусира вниманието на медиците през последните двадесет години, повече от която и да било друга област на онкологията.

Благодарение на по-доброто разбиране на природата на заболява-нето и на резултатите от практиката днес сме свидетели на значително повлияване на цялата профилактична, диагностична и лечебна тактика от редица нови идеи и открития. Това особено важи за хирургията.

     Целта е да се подобри възможността за излекуване и намаляване на физическите и психологичните последствия от мастектомията. Налице е трайна тенденция за увеличаване на консервативните (органосъхраняващи) и реконструктивните хирургични процедури, обикновено комбинирани с лъче- и лекарствена терапия (2, 3, 4). Въпреки постигнатото нарастване на преживяемостта и подобрява-нето на качеството на живота на пациентките остават още редица въпроси от диагностичен, лечебен и прогностичен характер. Оценявайки сериозността на тези проблеми, от няколко години Онкологичен център, ВМИ – Плевен започна работа по няколко проекта, засягащи актуални страни на заболяването. Представяме накратко тези, в които откриваме предизвикателства спрямо някои рутинни стандарти и реалности на нашето здравеопазване.

 

     I. Локална просветна и скринингова програма за ранно откриване на РМЖ при жените от гр. Плевен и региона

 

     С въвеждане на мамографията като диагностичен, а в много страни и като скринингов метод, и на различни програми за здравна просвета на населението се увеличи чувствително процентът на ранно диагностицираните случаи. Понастоящем 75% от новозаболелите в САЩ и над 50% от тези в Европа са в І-ви или ІІ-ри клиничен стадий и близо 2/3 са без засягане на регионалните лимфни възли (6).

     Нарастването на честотата на РМЖ в България следва световните тенденции, но във връзка с икономическите и социалните проблеми на страната третирането му става все по-трудно поради големите разходи за лечение в напредналите стадии. Същевременно в момента липсва действаща национална скринингова програма за откриване на рисковите групи и навременна диагностика, поради което само около 1/3 от новозаболелите са в ранен стадий.

     Изхождайки от реалната действителност, с наличните си ресурсни възможности и с организационното и финансово съдействие на здравна фондация “Драйфус” – Ню Йорк, от май 1997 г. бе създадена и започна да функционира локална просветна и скринингова програма с две основни направления:

     а. Просветна програма за самоизследване на млечните жлези.

     С нейното реализиране (лични контакти, два видеофилма, брошури, постери, радиолектория) си поставихме за цел да повишим здравната информираност на населението от региона за същността на заболяването и начините за диагностика и лечение.

     б. Локална скринингова програма за ранно откриване на РМЖ при фамилно обременени жени.

     Като алтернатива на масовия скрининг организирахме откриване и провеждане на изследване на жени над 20 годишна възраст с фамилна обремененост, при които има висок риск от развитие на заболяването. Така броят на прегледаните случаи е по-малък и същевременно се постига своевременно диагностициране.

     От 01.10.1997 г. започна да функционира и профилактичен мамологичен кабинет с пряка линия за контакти и телефонен секретар за записване за преглед. За осем месеца са изследвани 634 жени, като са открити 28 карцинома на гърдата.

     Независимо, че сме още в началото, налице е подчертан интерес от страна на жените, които са обект на проучването. Това ни дава основание да продължим програмата.

 

     II. Избор на аксиларна дисекция - традиция и новости

 

     Отстраняването на регионалните лимфни възли е рутинна част от хирургията на карцинома на гърдата. От въвеждането на лимфната дисекция преди повече от 100 години до неотдавна метод на избор бе пълната (и на трите анатомични нива) лимфаденектомия.

     Тя осигурява достъп до важна информация за стадииране на заболяването и съответно избора на лечебен план. Същевременно има принос в локорегионалния контрол на заболяването и носи важна прогностична информация по отношение преценката на преживяемостта.

     Независимо от доказаното й значение през последните години се дискутират някои нови тенденции, определящи обема на извършваната дисекция:

Ö  След мултицентрични проучвания е доказано, че пълната лимфаденектомия има минимален терапевтичен ефект (не удължава преживяемостта), защото неуспехът се дължи обикновено на далечните метастази. Това доведе до еволюция във възгледите, като тенденцията за по-консервативно поведение (ограничена - на I и II или само на ниска - на I ниво дисекция бе съпроводена с адекватно лечение (7).

Ö  Нейната роля за стадиирането намалява, ако на следоперативна химио- и хормонотерапия се подлагат и N (-) пациентки, но с неблагоприятни други прогностични фактори. От друга страна, комбинация от клинични и патологични характеристики може да се използва за определяне на група от случаи с ниска вероятност от засягане на лимфните възли, при които няма голяма полза (прогностична информация) от пълна дисекция (8).

Ö  Имайки предвид тенденцията за ранно диагностициране на заболяването, може да се приеме, че допълнително ще намалява броят на жените, които търсят лечение в стадий с метастази в регионалните възли (2).

Ö  Не на последно място от значение е и фактът, че пълната дисекция е последвана от локални усложнения (лимфоедем и други), които не са редки. В нашата практично-научна дейност обръщаме особено внимание на аксилата. При всички пациентки с РМЖ проучваме начина на лимфогенното метастазиране чрез сепарирано изследване на възлите по нива, както и значението на различни прогностични фактори, оценяващи риска от засягането им. Досега по-категорични сме в резултатите относно ранните карциноми (T1N0-1M0), които ни дават основание за някои изводи, а именно:

     1. В повечето от случаите (91,8%) ходът на лимфогенното метастазиране е последователен (от I към II и III ниво).

     2. С нарастване размерите на тумора се увеличава рискът от засягане на по-високите нива. В този случай съществува и вероятност за непоследователна (“skip”) метастазиране.

     3. Съществува зависимост между характеристики на първичния тумор и някои други прогностични фактори и вероятността от засягане на регионални лимфни възли при ранен РМЖ.

     4. Акуратният анализ на клиничния стадий и прогностичните фактори при всяка една пациентка позволява да се предложат някои практически препоръки при избора на аксиларна дисекция:

     а) при големина на първичния тумор под 1 см. и липса на лимфна / съдова инвазия при пациентки на възраст над 60 години е достатъчна лимфаденектомия само на I ниво;

     б) при големина на тумора под 1 см., но наличие на лимфна / съдова инвазия и/или възраст под 60 години, както и във всички случаи на Т1С (> 1 см.) метод на избор е дисекцията на I и II ниво;

     в) рутинното отстраняване на възлите от III ниво няма сигнификантно значение за стадиирането на Т1 пациентките, а е последвано нерядко и от локално усложнение.

 

III. Биопсия на сентинелни лимфни възли - нов подход за стадииране на аксилата при ранен РМЖ

 

     Впечатляващият напредък в познанията за лимфния дренаж и пътя на метастазиране при карцинома на гърдата доведе до предлагането в началото на 90-те години някои нови по-малко инвазивни начини за стадииране на аксилата (N- или N+).

     Най-голям интерес от тях предизвиква възможността чрез перитуморно инжектиране на багрила или радиофармацевтици интраоперативно да се идентифицират първите възли, разположени на пътя на лимфния отток, т. нар. “стражеви” или “сентинелни” - Sentinel Lymph Node (SLN). Сравняването на резултата от биопсията на тази “първа спирка” на метастази с хистологията на всички отстранени аксиларна възли за доказване на акуратността н тази процедура е обект на редица научни съобщения (1, 5).

     Разнообразието от използвани в литературата препарати за маркиране на SLN обаче възбужда повече въпроси, отколкото отговори. Това насочи нашето внимание към проучване на възможностите за лимфотропно маркиране и биопсия на SLN в рамките на рутинно извършваната дисекция при пациентки, подлежащи на радикално оперативно лечение.

     За периода февруари 1995 – февруари 1998 г. за пръв път в България проспективно в Онкологичен център, ВМИ – Плевен, са поучени 142 жени с І или ІІ стадий РМЖ. Като оцветител е използван главно Patent Blue V.

     При 31 от пациентките е провеждана и предоперативна мамарна лимфосцинтиграфия с 99m Tc Nano Albumon. Изследвани са и реактивните морфологични промени, настъпващи в регионалните лимфни възли след локоргионалното приложение на Mitoxamtrone и Patent Blue V. От 1 до 3 стражеви възела са верифицирани в 109 случая (77%). При хистологичното изследване метастази са открити в 36 от 109-те пациентки, като в 30 от тях е установено и засягане на SLN (94,5% чувствителност за всички случаи и 83,3% за случаите с метастази).

     Въпреки че при сентинелната лимфаденектомия все още има някои моменти, заслужаващи специализирано обсъждане и методът не е достигнал своя “златен стандарт”, смятаме, че по тези възли може да се съди достоверно за състоянието на аксилата. В перспектива допускаме, че чрез рандомизирано многоцентрово проследяване на случаите, при които е извършена само биопсия на SLN, ако локалният контрол и преживяемостта не се повлияят негативно, ще може да се отговори на въпроса доколко е необходима рутинната аксиларна дисекция при ранните стадии на заболяването.

    

IV. Мястото на реконструктивната хирургия при лечението на рака на гърдата

 

     Целта на реконструктивната хирургия е да се сътвори по безопасен начин млечна жлеза на мястото на мастектомираната и тя да съвпадне с нуждите и очакванията на пациентката (Harris, 1993). От началото на 80-те години тази хирургия напредва бързо с популяризиране техниката на тъканните ескпандери, мамарните имплантати, артериализираните миокутанни ламба и микрохирургията.

     Изборът на метод зависи от редица анатомични, клинични и психологични фактори. Резултатите от наше анкетно проучване през 1996 г. при 439 жени на възраст 20 до 58 години показват, че 37% от тях ще настояват за реконструкция на гърдата, ако им бъде направена мастектомия. Същевременно 2/3 от жените нямат информация за начините за промяна, къде и към кого да се обърнат, или я свързват с болка, усложнения и парични разходи.

     Понастоящем продължава проучването на възможностите за приложение на някои от основните реконструктивни техники след мастектомия. Целта е да се разработи методика за предоперативно определяне обема на гърдите и обема на кожно-мускулните ламба, като се използват лесно измерими параметри и по този начин се улесни изборът на най-подходящия тип операция.

     За диагностиката и лечението на РМЖ вече има изградена доктрина, при изпълнението на която личи мултидисциплинарният подход. Място в тази доктрина трябва да заеме и реконструктивната хирургия (все повече приемана от жени и лекари) като важен компонент в цялостната грижа за пациентите с карцином на гърдата.

     В заключение ще отбележим, че изключителната важност на заболяването в здравен, социален и чисто човешки аспект, все още малкият процент българки, открити в ранен стадий, както и назрялата необходимост от промяна на редица стереотипи в хирургичната тактика са предизвикателства, на които трябва да се отговори. Най-малките подобрения означават, че се повлиява животът на хиляди жени и стъпките в тази насока, колкото и незначителни да изглеждат, трябва да бъдат търсени с най-голяма отговорност.

 

 

монографии

 

Рак на млечната жлеза

Д-р Георги Байчев, доц. д-р Ташко Делийски

София, 1999, ISBN 954-8600-02-1

 

     В монографията са представени съвременни данни за биологичната същност, диагностиката, клиничните форми, локорегионално и системно лечение и прогноза на рака на млечната жлеза. Подробно са разгледани прогностични фактори и тяхното значение за избора на терапевтичен план. Описани са основните принципи и най-нови тенденции в хирургичното, лъчетерапевтичното и лекарствено лечение на заболяването. На основата на последните консенсусни решения на международни онкологични форуми и становища на водещи специалисти от страната и чужбина се предлага тактика за комплексно лечение при отделни стадии на заболяването.

     Предназначена е за онколози, хирурзи, общопрактикуващи лекари и студенти.

 

 

Медицинска деонтология и медицинско право.

Доц. д-р Петко Лисаев

Сиби, София, 1996

 

     Книгата разглежда основни въпроси на лекарските права и отговорност при изпълнение на медицинска професионална дейност. В първата част се прави кратък исторически преглед на развитието и характера на лекарската отговорност, обсъждат се юридически понятия, особеностите на медицинската професионална отговорност - придобиване на правоспособност, права на пациента.

     Във втората част се разглеждат умишлените медицински престъпления, медицинската непредпазлива вина, грешките и нещастните случаи в лечебно-диагностичната дейност.

     Третата част на книгата съдържа някои професионално-етични и юридически проблеми, специфични за отделните медицински дисциплини или дейности (трансплантология, експеримент с участието на човек, евтаназия) както и общите особености на медицинската дейност, свързани с промените на медицината в съвремието, напредъка на биотехнологиите, генните технологии, управляваната прокреация.

 

 

Евтаназия или медицински контрол на умирането и смъртта

Доц. д-р Петко Лисаев

Карат-Принт, Плевен, 1999

    

     В книгата се разглеждат проблемите на евтаназията и другите форми на участие на медика в процесите на настъпване на смъртта, борбата с болката, палиативните грижи, медицинското и социално обслужване на инвалидите и децата с тежки увреждания.

     В първата глава се прави исторически преглед на понятието евтаназия, медицинското, обществено и юридическо отношение към нея, анализ на т.н. “право на смърт” във връзка с фундаменталните човешки права.

     Втората глава е посветена на аргументите “за” и “против” евтаназията, самоубийството като социален и медицински проблем, свързан с допустимостта на т.н. “асистирано самоубийство”, проблемите, свързани с двойния ефект от приложение на лекарствата, при прекратяване на лечението или отказ от лечение.

     Третата глава обсъжда практиката на прилагане на евтаназията в Холандия, нормативното уреждане на проблемите на дирижираната смърт у нас и по света. Отделено е специално място за обсъждане на възможностите на “предварителните указания” за здравни грижи.

     Последната глава е посветена на алтернативите на евтаназията и другите форми на съкращаване или прекъсване на живота по желание на болния - палиативни грижи, борбата с болката.

 

 

Съвременни проблеми на акушерството и гинекологията

Под редакцията на проф. д-р Б. Стамболов, Книга I, ИК “Фокус”, Е.Т. “БНВ 99”, София, 1999

 

     Направен е обстоен обзор на проблема, като е дефинирано понятието, поставени са стандартите за диагноза и честотата на явлението. Описана е етиопатогенезата на феталната ретардация и значението й за антенаталната диагностика. Разкрити са клиничните методи за диагностика, както и ролята на ултрасонографията в антенаталната диагностика на тази патология. Посочена е и ролята на Доплеровата велосиметрия в антенаталната диагноза на феталната ретардация.

     Д-р Светлозар Стойков е автор на IV-та глава на книгата на тема: “Антенатална диагностика на феталната ретардация”

 

 

Ектопична бременност

Aвторски колектив: проф. Б. Стамболов, доц. Й. Попов, д-р Г. Бакърджиев, София 1998, изд. Абагар

 

     Авторите представят проблема “ектопична бременност” в светлината на един от най-популярните и дискутирани въпроси в акушеро-гинекологичната практика.

     Представени са кратки исторически данни, етиопатогенеза, клинична картина и динамично развитие на диагностичните методи и съвременни лечебни програми, крайната цел на които е запазване на репродуктивното здраве. Представен е и съвременен алгоритъм на акушерско поведение. Онагледена е със собствен илюстративен материал.

 

 

Съвременни проблеми на акушерството и гинекологията

Съставител и редактор проф. Б. Стамболов, книга I, София 1999 г., ИК “Фокус”

 

     Главата “Възрастна първескиня” е подготвена от доц. Й. Попов като част от неговите научни интереси, по които има продължителна и многогодишна практика и интерес. Представено е съвременното развитие на въпроса, нова “класика” на поведение, както и съвременен алгоритъм на поведение при възрастните първескини.

 

     Доц. д-р Светла Божинова, ДМ е автор на II-ра глава от книгата на тема “Простагландините - съвременна алтернатива за индукция на раждането при бременност с висок риск”.

     Направен е подробен обзор и са съобщени резултати от приложение на PgE2 за индукция на раждането при високорискова бременност, главно след предшестващо sectio caesarea (SC), седалищно предлежание (СП), многоплодна бременност (МБ), а също така при praeeclampsia - eclampsia и данни за преждевременно пукнат околоплоден мехур. Авторът отчита много добри резултати, без усложнения, тъй като простагландините предизвикват ритмични миометрални контракции с невисока амплитуда, които не създават опасност за маточния цикатрикс при SC, а при СП водят до по-бърза експулсия на плода. Съобщава се и за добрия ефект от приложението на Misoprostol (PgE1), без авторът да има собствен опит.

 

 

Простагландини в акушеро-гинекологичната практика

Доц. д-р Светла Божинова

Второ допълнено издание, София, 1998 г.

 

     В първите два раздела на монографията накратко са разгледани основните положения в структурата и биосинтезата на простагландините (Pgs), а в третия раздел е представен физиологичният им механизъм на действие.

     Авторът прави съвременен преглед на участието на Pgs в процесите на узряване на маточната шийка и тяхната роля при индукция на раждането. Най-голяма място е отделено на клиничното приложение на Pgs, като съществена част е индукцията на раждането. Представени са най-често използваните препарати, начинът на употреба и дозировките им. Съобщават се собствени резултати от приложението на PgF2 и главно на PgE2 при високо-рискова бременност и раждане. Интерес представлява използването на Pgs при атонични пост-партални кръвотечения. Подробно е описано приложението на Pgs за прекъсване на бременността в I-я и II-рия триместър.

     В областта на гинекологията е подчертана ролята на Pgs в патогенезата на дисменореята и на кръвотеченията при интраутеринни песари, както и използването на антагонисти на Pgs за симптоматичното им лечение.

 

 

проекти в ход

 

Комплексна профилактика при деца в училищна възраст, фамилно обременени за атеросклероза в две училища в гр. Плевен

 

Д-р Георги Николов

 

     Изготвени бяха анкетни карти за формиране на изследваните три групи: деца с клинично манифестирана артериална хипертония, клинично здрави деца с фамилна обремененост за развитие на атеросклероза и клинично здрави деца.

     До момента във всяка група са включени по около 30 деца. Набирането и попълването на групите ще продължи. Предстоящо е закупуването на реактиви и определяне на показателите за еластинова и колагенова  деструкция на съдовата стена, след което ще се проведе първото планувано изследване преди профилактичните мероприятия.

 

 

Въвеждане на цитологично изследване на храчка у 50 пациенти с бронхиална астма в гр. Плевен

 

Д-р Йордан Йорданов

 

     Установени са контакти с диспансера по белодробни болести за определяне на група от 50 пациенти с бронхиална астма съгласно критериите на проекта. Извършено е цитологично изследване с Хемолизин- Еозин  на храчка от 12 пациенти, включително четирима с бронхиална астма.  Освен диагностичен микроскоп са осигурени покривни стъкла, фишове за отчитане на резултатите, води се  журнал за вписване на резултатите.

 

 

Информация за дните с неблагоприятни атмосферни условия за Плевен и региона за пациентите с бронхиална астма

 

Д-р Елена Петкова

 

     Проведена е среща с ръководителите на ХЕИ и Районната инспекция по охрана на околната среда /РИОС/и са проучени подробности в тяхната работа по мониторинг на околната среда. На тази среща бе уточнена ролята и участието им в реализиране на проекта. Среща бе проведена и с представители на ЦСМП  за тяхната роля - представяне на информация за броя на пациентите, потърсили тяхната помощ.

     Предстои да се оформи договор с ХЕИ, РИОС и ЦСМП за работите, които ще извършват за една година. С целите на проекта ще бъдат запознати представители на медиите - регионалните радиостанции, вестници и кабелни телевизии. С тях ще се сключи договор за излъчването на информацията за една година.

     В края на годината ще се извърши обработка на данните за дните със замърсявания и броя на пациентите с астматични пристъпи и те ще бъдат сравнени с данните за година, в която не е съобщавано за състоянието на въздуха.

 

 

Практически подходи за своевременна микробиологична диагностика и лечение на пневмония в Плевенски регион

 

Д-р Павлина Глоговска

 

     Набрани са епидемиологични данни за най-често срещаните извънболнични пневмонии и техните причинители. Подготвена е карта за селекция на болни с пневмонии, придобити в обществото, както и фиш за микробиологично изследване.

     Установен е контакт с лекарите от поликлиниките за ефективен план на действие.

     Част от микробиологичната диагностика е внедрена и разработена преди два месеца в Плевен.

     Предстои въвеждането на още един модерен диагностичен метод за доказване на пневмонии. Предстои и провеждането на работни срещи с лекарите от доболничната помощ по въпроса на модерните клинични подходи за диагностика и лечение на най-често срещани пневмонии, придобити в обществото.

 

 

Подобряване ефективността на лабораторната диагностика при инфекциозни процеси в доболнична помощ

 

Д-р Радко Велков

 

     По четири от синдромите са сформирани екипи. Разработени са два от диагностичните алгоритми и още два се разработват. Уточнено е кои нови методи ще се внедрят.

 

 

През погледа на пациента

 

Д-р Пламен Панайотов

 

     Проведе се предварителната среща на координаторите по проекта от Русе, Бургас и Смолян. Уточнена беше общата им стратегия, технологията на събиране на информацията, необходимата допълнителна работа и преките й изпълнители.

Изготви се и се разпространи на подходящи обществени места анкетната карта - основен инструмент на проекта. Събрани са първите сурови резултати.

Рано е за обобщаване на получената информация, някои несигурни първоначални впечатления са:

     - потребителите на здравни карти са склонни да говорят по темата, но трудно пишат по нея (това предполага използване на аудио - записване на данните)

     - жените са по-склонни да участват от мъжете в анкетата

     - най-често дискутирани теми са: отношението лекар-пациент; възможността за избор; успехът на извършената намеса; превенцията като предпочитана пред лечението; редът, точността и чистотата в здравните заведения; липсата на информация по провежданите здравни реформи: често заявявано е удовлетворение от работата на лекаря и недоволство от условията на работата му.

Предстои втората работна среща на координаторите в Бургас през м. юни.

 

 

Създаване на информационни комуникации между общопрактикуващите лекари с диагностични и консултативни звена

 

Благовест Бечев

 

     Целта на проекта е да се осигури възможност за обмяна на информация (текстова, графична - ЕКГ, ЕЕГ и др.) между общопрактикуващия лекар и останалите специализирани звена. Изискванията за този информационен обмен са преди всичко качество на обмена (скорост, защитеност от неправомерен достъп, защита от вируси). Едно от възможните решения е за целта да се създаде специален софтуер.

 

 

Информационно осигуряване при организацията на работното място на петима общопрактикуващи лекари в Плевен

 

Д-р Диана Неделчева

    

     Определена е група от общопрактикуващи лекари на обща практика, чиито информационни потребности ще визира проектът.

     Анализирана е нормативната база, регламентираща статута на общопрактикуващия лекар, както и предварителните документи, регламентиращи изискванията за водене на журнал. Проучени и са и някои от съществуващите в момента информационни системи за лекарски кабинети и медицински практики.

     Изводът от тези анализи е, че тези информационни системи не са адаптирани към индивидуалните кабинети и им липсва част, свързана с лабораторната дейност. В тях липсва и организационна част за дейността на лекаря, насочваща какво, къде, кога, с кого би могло да се предприеме. Слабо развита е и частта за финансовия мениджмънт и комуникативната част.

     Тези недостатъци биха могли да се избегнат със създаване на софтуер, отговарящ на тези потребности.

 

 

Регионална програма “Глаукома”

 

Доц. д-р Чавдар Балабанов, д-р Лидия Каменова, д-р Димитър Тодоров

 

     Проектът е продължение на стартиралата преди повече от година програма. Първият етап от нея приключи успешно със създаване на глаукомния център.

     Продължението предвижда скрининг на населението на територията на II градска поликлиника в Плевен. Започнало е картотекирането на суспектните болни и фамилно обременените лица. Подготвя се за печат информационен бюлетин по програмата. Подготвя се и регистрация на фондация “Глаукома”. Проведен е семинар с офталмолозите от региона с акцент върху ранната диагностика на глаукомата и изграждане на единна стратегия в поведение към глаукомно болните, с оглед на стартирането на здравноосигурителната система.

 

 

Програма за подобряване качеството на живот при 10 болни с хронична дихателна недостатъчност в град Плевен посредством продължително кислородолечение в домашни условия

 

Д-р Цаня Пенчева Попова

 

     Организирана е група от 10 пациенти, отговарящи на изискванията за продължителна кислородотерапия, както и контролна група от пациенти със същото и със сходна тежест заболяване. Пациентите са преминали през клиничен преглед, проведени са и изследвания за изходни данни: кръвна картина, функционално изследване на дишането, кръвно-газов анализ. Уточнена е и медикаментозната терапия.

     Всички пациенти са запознaти с идеята за програмата, обучени са да си служат с кислородния концентратор. С пациентите се поддържа постоянна телефонна връзка, осъществяват се контролни прегледи - веднъж седмично или на две седмици веднъж.

     Изготвени са карти за проследяване на пациентите.

     Един от пациентите е снабден с кислороден концентратор с подкрепата на роднините си - взет под наем. Състоянието на пациента се следи ежеседмично от медицински екип, като ефектът на подобрение е явен.

     Осигуряването на концентратори за останалите пациенти е основният проблем, който трябва да се реши.

 

 

Създаване на студентски център за здравно-възпитателна работа с деца и подрастващи

 

Д-р Анжелика Велкова

 

     Привлечени са трима студенти за сформиране на работен екип.

     Установени са връзки с националния координатор на проекта “Училища, укрепващи здравето” и е осигурена литература за нови методи на здравно възпитание с деца и подрастващи.

     Подготвен е лекционен курс от 15 часа за същността на промоцията на здравето и здравното възпитание, който ще се изнесе пред студентите - участници в проекта на три следобедни занятия през м. май.

     Набрани са 10 студенти от III - V курс като участници и е създадена система за взаимодействие с работния екип.

 

 

ЕДНОГОДИШНА ПРОСВЕТНА И СКРИНИНГОВА ПРОГРАМА ЗА ОТКРИВАНЕ НА РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА ПРИ 20,000 ЖЕНИ В РЕГИОН ПЛЕВЕН

 

Д-р Славчо Томов

 

     Програмата се стартира най-вече поради факта, че в Плевенски регион ракът на маточната шийка е значим медицински проблем: заболеваемостта е по-висока от средната за страната и е нараснала стръмно през последните няколко години, като тази заболеваемост се е увеличила при жените в по-млада възраст.

     Образователен аспект:

     - в ход е подготовката на образователна програма чрез диплянки, беседи, регионални ежедневници;

     - оферти от печатници за отпечатване на диплянки, анкетни карти, цитологичен фиш, диспансерен фиш;

     Скрининг:

     - в ход е т. н. “опортюнистичен скрининг”;

     - изготвен е нов цитологичен фиш

     Предстои:

     - цитологичен скрининг на всички жени, проявили сами желание за това, като резултат от здравно-просветната програма;

     - откриване и скрининг на жени с повишен риск за рак на маточната шийка;

     - колаборация с екип от онкохирургична клиника, работеща по проект за профилактика на рак на маточната шийка;

     - обща профилактична програма за рак на женските полови органи.

 

 

Ограничаване на разпространението на ехинококозата чрез ограничаване на кучешката популация и подобряване на градската среда като резултат от образователните действия

 

Д-р Жени Бошнакова

 

     Подготвен е проект за анкета, която би дала представа за информираността на обществеността по проблема и косвено за броя на кучетата в града.

     Получено обещание за съдействие от Районна ветеринарна служба - Плевен за преброяване на скитащите кучета в града през м. май (най-удачното време за подобна работа).

     Планира се създаване на образователен филм за ехинококозата с “Плевен Спринт”, “Плевен Филм” и сектор в БНТ.

 

 

Здравно-образователна програма за ограничаване на наркоманиите сред учащите в гр. Плевен

 

Д-р Цветелина Виткова

 

     Проектът е представен на ръководството на Хигиенно-епидемиологичната инспекция и ръководството на СОУ “Иван Вазов”. На пресконференция той е представен и на младежите.

     Подготвени са и темите за дискусии с учениците.

 

Намаляване на тютюнопушенето и астмоподобните симптоми при ученици на гимназиална възраст

 

Д-р Стела Вулова

 

     Изработен е въпросник (анкетна карта), включващ 16 въпроса в три раздела: оплаквания, свързани с дишането, пасивно тютюнопушене и активно тютюнопушене.

     Проведена е среща с учители - доброволци от училищата “Иван Вазов”, “Христо Смирненски” и “Стоян Заимов”. В тези училища стартира проектът на 3.05.1999 г.

     Предстои среща с Младежкия превантивен център с цел организиране на система от мероприятия за намаляване на тютюнопушенето сред учениците от гр. Плевен.

 

 

Намаляване честотата на самоубийствата в детска възраст

 

Д-р Василий Михайлов

 

     Проектът е на ниво събиране на информация за програми, целящи намаляване честотата на самоубийствата в други страни. Разработва се програма за определяне на риска от повторен опит за самоубийство при деца.

     Разработва се програма и се сформира екип за проследяване на децата, направили опит за самоубийство след изписване от болницата.

     Като проблем се очертава сформирането на екип педиатър - психолог - психиатър.

 

 

Образователна програма сред студентите от Педагогическия институт - гр. Плевен по проблемите на сърдечно-съдовите заболявания

 

Д-р Ирина Джикова

 

     С целта на проекта са запознати ръководството на ХЕИ и обществеността. Избрани и подготвени са темите, които ще бъдат включени в лекционния материал със студентите.

     Подготвя се входящата анкета, предвиден в проекта.

     Проектът ще стартира в началото на учебната година за Педагогическия институт.

 

 

Подобряване на подготовката по нервни болести в медицински колеж при ВМИ Ц Плевен

 

Д-р Ваня Бенкова

 

     По изпълнение на проекта се подготвя ново учебно ръководство по Нервни болести. Подготовката е в напреднал етап. Текстът е написан. В момента се работи по онагледяването на материала с таблици, схеми, графики.

     Предстои предпечатна обработка и отпечатване.

     Паралелно с подготовката на новото учебно ръководство се работи по изготвяне на нова програма за практическа подготовка по неврология в Медицинския колеж, която ще влезе в сила от новата 1999/2000 г.

 

 

Създаване на младежки превантивен център за борба с вредните зависимости

 

Д-р Иво Духленски

 

     Осъществена е колаборация с три други проекта, ориентирани към превенция на наркоманиите. Съвместно с телевизия “Мизия” е заснет късометражен филм “Не на дрогата”, който вече е излъчен в рамките на нейната програма и тази на “Плевен - Спринт”. Още филми ще бъдат изработени през месец май.

     По време на изложбата “Заедно срещу дрогата” са изнесени лекции пред ученици.  Публикувани са здравно-просветни материали материали във вестник “Дрога”.

     Определена е сградата, в която ще се помещава младежкият превантивен център и в началото на месец октомври предстои неговото откриване.

 

 

Профилактика чрез психотерапия на зависимости

 

Дария Генова

 

     Осъществени са връзки с представители на проекти, засягащи същия или подобен проблем и е договорена съвместна дейност с училищните ръководства при СОУ “Иван Вазов””и Гимназия с преподаване на чужди езици.

     Събрана е информация по проблема и е изучен чужд опит в тази сфера.

    

 

Организация за свръхранна диагностика и лечение на вродените дисплазии на тазобедрените стави при новородените в Плевенска и Русенска област

 

Д-р Христо Тодоров (Плевен), д-р Пенчо Чобанов  и д-р Пенчо Косев (Русе)

 

     Обучени са специалисти за работа по проекта, както и координатор на бъдещата дейност. Търси се сътрудничеството на педиатри от детските консултации и неонатолозите. Уговорено е производството на профилактични гащички.

     Разработена е и образователна програма за майките.

 

 

Образователна и практическа програма за увеличаване на ранно откритите деца със слухови увреждания под 4 годишна възраст в град Плевен с цел започване на навременна слухова и говорна рехабилитация

 

Иванка Радева

 

     Потърсени са допълнителни възможности за сътрудничество с детските консултации за навременното откриване на деца с глухота. Разработена е програма за по-широка информираност на обществеността по проблема и значението на навременното започване на ре хабилитацията. Изготвен е и филм за родителите, илюстриращ напредъка, който може да се постигне при навременна рехабилитация. Допълнително предимство на децата със слухови увреждания, постъпили в детска ясла “Щастливо детство”, е възможността за интегриране в групите на здравите деца.

     По проекта се работи в непосредствена връзка със съюза на глухите.

 

 

Подобряване на сестринските и общи грижи за инсултно болни от гр. Тетевен след тяхното изписване от стационара

 

Красимира Дойнова - гр. Тетевен

 

     Проектът влезе в реализация от 10.01.1999 г. Мероприятията се провеждат в стационара на Неврологично отделение - гр. Тетевен и домовете на болните.

     За доброволно участие бяха привлечени седем медицински сестри и завеждащия отделение.

     Бяха отпечатани брошури по програмата “Недопускане на рани от залежаване”.

     Сформира се екип за работа със семействата на пациентите.

     Бяха отчетени 10 случая на декубитуси при болни, които се обгрижват в домашни условия. Своевременно бяха посетени всички, декубиталните рани излекувани, раздаваха се брошури, показа им се нагледно как трябва да обгрижват своите близки.

     Втора група пациенти, с които работим и сега, са тези, които са на стационарно лечение в Неврологично отделение с диагноза “мозъчен инсулт”. При всеки новоприет случай се започва засилена профилактика на декубитуса. Близките на болния се запознават с програмата, раздават се брошури, демонстрира се извършването на тоалет против декубитуса.

     При изписването от стационара им предоставяме безплатни консумативи за тоалет против декубитуса, а също и телефонния номер на Неврологично отделение за консултации. Като постижение отчитаме, че от началото на проекта досега в стационара е регистриран само един случай на декубитус (пациентът е постъпил с рана).

     До момента са изразходвани по проекта финансови ресурси на стойност 100 лв. Предстои ни да закупим още три гумени кръга и консумативи за тоалет против декубитус.

 

 

Въвеждане на самостоятелна организация на сестрински здравни грижи чрез разкриване на домове за социални и здравни грижи за хората в неравностойно социално положение

 

Румяна Петрова Кирчев - Меченска

 

     Създадена бе необходимата организация за регистриране на фондация “Флорънс Найтингейл”. Тя вече е регистрирана в Окръжен съд.

     В момента проектът се намира във втората си стъпка от реализирането  му. Сега са направени писмени предложения от името на фондацията до български и чуждестранни фондации за финансиране на проекта по разкриването, ремонтирането, оборудването и започване да функционира на социален дом (хоспис) в гр. Плевен. По предварителен план заедно с организационната работа по разкриването на социален дом създаваме организация за предварителна подготовка и обучение на кадри за този нов тип организация на грижите за болния в домовете и домашни условия. Изпратени са документи до Националната служба по заетостта за получаване на лиценз на Център за професионална квалификация, където желаещи да работят в социалната сфера ще получат минимума познания за изпълнение на тези задължения.

     За по-нататъшния трети етап е предвидено да се създаде организация за разкриване на офис за доброволно здравно осигуряване. Пълноценното развитие на идеята за функционални социални домове (хоспис) - стационар, дневен стационар и обслужване по домовете ще бъде възможно освен чрез спонсорство и дарителство и чрез личното участие на хората, имащи потребност от такава услуга.

 

 

Боледуването на децата в детските ясли - проблем с алтернатива

 

Денка Мачева

 

     По проекта от април до август 1996 г. в детска ясла “Щастливо детство” и детска ясла “Латинка” - Плевен беше направено следното:

     Ръководствата, персоналът и родителите от двете ясли са запознати с целта на проекта, а именно: чрез образователна и практическа програма с родителите, децата и персонала,насочена към оптимизиране на двигателната активност на 120 деца за 1 година да се намали заболеваемостта сред тях с 20%.

     Сформиран е екип от педиатрите на двете звена, завеждащ яслите, педагозите, част от сестринския персонал и родители.

     Изготви се анкетна карта за родителите и се проведе анкета за изясняване здравословния статус на децата преди постъпване в детските ясли.

     Резултатите са следните: От общо 91 деца (част от децата отсъстват по домашни причини) 57,1% не са боледували често преди постъпване в детското заведение. От тях  20,8% се хранят нощем с мляко, което според д-р Спок води до по-чести тонзилити и създава предпоставки за кариес.

     Всички родители са отбелязали, че провеждат някои закалителни процедури - въздушни бани, слънчеви бани, водни обливания, двигателни игри, масаж, но без да са запознати с основните принципи на закаляването.

     Отпечатана и разпространена бе листовка на тема: “Двигателни игри с татко и мама”.

     С участие на родители бяха направени два видеофилма: “Двигателни игри от 1 до 2 години” и “Двигателни игри от 2 до 3 години”.

     Листовките и филмите бяха представени на всички родители на тържество, организирано по случай празника на детето в предоставената за целта база на ЦУЦПМКН “Христо Ботев” - Плевен.

     Целта на проекта бе разпространена по местните медии.

     Персоналът на двете звена бе запознат с формите за активизиране на движенията на децата през летния сезон и упражненията за релаксация.  С децата на открито се провеждат двигателни игри, упражнения против плоскостъпие, игри във воден басейн, а при наличие на умора - упражнения за релаксация.  С помощта на родители и спонсори се закупиха телевизор и видео, необходими за по-ефективно провеждане на образователната програма с родителите, децата и персонала.

     Към проекта се включи и детска градина “Асен Халачев”.