Спонсорирано от:       Dreyfus Health Foundation

DHF, 205 East 64 Street, Suite 404

New York, NY 10021

E-mail: Postmaster@thf.org

http://www.thf.org

                                          Fax #  212-371-2776

 

 

Съдържание

 

НОВИНИ

MEDLINE INFORMATION

РАЗЯСНЯВАНЕ И ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ

ЗАВЪРШЕНИ И ДЕЙСТВАЩИ ПРОЕКТИ

-     Resource and Solution Focused Therapy for Psychiatric Patients/Изследване възможностите на пациентите в клиничната психиатрична практика

-     An Attempt to Check the Relationship between Environmental Pollution with Lacrimal Glands Obstruction in Newborns in Rouse/Проверка на хипотезата за връзка между влошената екологична обстановка в Русе и увеличения брой новородени със запушени слъзни пътища

-     Anti-Flue Vaccination and Temporary Disablement of Workers in the Electrical Company in Bourgas/ Влияние на противогрипното ваксиниране върху временната нетрудоспособност в “Електроснабдяване” - Бургас

-     A Program to Reduce Traumas and Complications from These in Military Units/ Дейности за намаляване на травматизма и възникващите от него усложнения в поделения на МО и СВ

-     Monitoring of Children with Asthma in the Home/Мониториране на астматично болни деца в домашна обстановка

-     Optimizing Treatment and Secondary Prevention of Acute Myocardial Infarction in The Pleven Region/Оптимизиране лечението и вторичната профилактика на ОМИ в региона на бившия Плевенски окръг

-     Prospective Registration and Early Treatment of Stroke Patients / Проспективно регистриране и ранно лечение на болни с мозъчен инсулт

-     Improvement of Diagnostic Procedures and Treatment at an Emergency Centre by Utilizing Data Base on Risk Patients /Създаване и приложение на информационен софтуер в ЦСМП с цел повишаване ефективността на диагностиката и лечението на спешноболните пациенти

-     A Better Diet for Better Health/По-добро хранене, по-добро здраве

-     Optimizing Conditions for the Adaptation of Children to Life in a Creche in Pleven/Оптимизиране на условията за адаптация на децата в детска ясла “Щастливо детство” - гр. Плевен

-     Optimizing Selection for In-Hospital Treatment of Patients with Facial-Mandibular Pathology / Оптимизиране на селекция на болни с лицево-челюстна патология

-     Are Nurses at an Outpatients’ Clinic Willing to Take Postgraduate Qualification Courses: An Inquiry on Their Needs and Analysis of the Results / Резултати от проведената анкета в Първа поликлиника - гр. Плевен сред медицинските специалисти с полувисше медицинско образование на тема: “Необходимост от непрекъсната следдипломна квалификация на медицинските специалисти с полувисше образование”

-     Systematic Prevention Program of Osteoporosis in Women Aged 45-55 in the Region of 2nd Outpatients’ Policlinic in Pleven/ Системна профилактика на остеопорозата при жените на възраст от 45 до 55 години, живеещи в района на Втора поликлиника в гр. Плевен

-     Collecting Samples from Patients with Infections in Primary Health Care: Using Individual Sets /Индивидуален пакет за вземане на инфекциозни материали в условията на първична здравна помощ

-     Prevention of Hearing Damage in Workers in a Textile Mills in Pleven / Профилактика на увреждането на слуха в текстилна фабрика “Славина” - гр. Плевен

-     Shortening Preoperative Hospital Stay of Surgical Patients by Performing Non-Invasive Diagnostic Procedures Outside a Clinic in Pleven/ Съкращаване на предоперативния период при съдово болните в клиника по съдова хирургия - гр. Плевен чрез изнасяне на неинтензивната диагностика в амбулаторни условия

-     Prevention of Caries, Parodontopathies and Orthodontal Anomalies In Early Childhood/Профилактика на зъбен кариес, заболявания на пародонта и ортодонтни аномалии при деца в ранна детска възраст

-     Improvement of Care for Institutionalized Children with Congenital Abnormalities/Подобряване грижите за изоставени деца с аномалии  

-     Reduction of Laboratory Investigations in the Clinics of the University Hospital in Pleven to a Reasonable Minimum / Големият брой ненужни лабораторни изследвания при болните в клиниките на ВМИ - Плевен

-     Shortening the Postoperative Hospital Stay of Surgical Patients in a Clinic /Скъсяване на следоперативния престой в хирургическо отделение

-     Participation of Nurses in Educational Programs of the University Diabetes Centre in Pleven for Newly Diagnosed Diabetic Patients/Участие на медицинските сестри в обучението на новооткрити диабетици в УДЦ

-     An Educational Program to Reduce the Incidence of Diarrhea in Children Aged 1-3/  Намаляване с 30%случаите на заболявания от диария при деца от 0 - 3 г. в ж. к. “Дружба” - гр. Плевен

-     Social Problems of Old Age As a Problem of the Community/Социалните проблеми на третата възраст - проблем на обществото

-     A Program to Advertise Hormone Replacement Therapy for Menopausal Women/ Програма за популяризация на хормоналнозаместителната профилактика и терапия при жените в менопауза

-     Reducing the Incidence of Blood-Borne Infections Among the Nurses in a Surgical Clinic at the University Hospital in Stara Zagora/Намаляване на риска от трансмисивни инфекции при медицински сестри от хирургична клиника

 

 

Новини

 

От 22 до 27 юни в България бяха Мадам Шийла Куин, председател на фондация “Международно сътрудничество в медицината” (AIM), (Англия) и г-н Ленин О. Грос, финансов директор на Здравна фондация “Драйфус” и координатор на програмите на фондацията за Европа и Близкия изток.

На 22 май мадам Шийла Куин и г-жа Янка Цветанова се срещнаха със заместник-директора на Британския съвет в България и координатор на здравни проекти г-н Дейвид Къруан. На срещата г-н Къруан бе запознат с работата на медицински сестри по проекти, разработени в рамките на програмата “Решаване на проблеми за по-добро здраве” след проведения с тях семинар през януари 1998 година в Плевен. Обсъдени бяха и възможности за евентуално бъдещо сътрудничество между двете фондации и Британския съвет по програмата.

 На 23 май в Плевен се проведе семинар за проследяване на работата по проекти на участници в семинара “Решаване на проблеми за по-добро здраве” в Рибарица, 1997. Извършеното след семинара по проектите си споделиха с другите участници: доц. Ташко Делийски и д-р Георги Байчев, Плевен (Локална скринингова програма за ранно откриване на рак на гърдата при фамилно обременени жени),  г-н Георги Пенков, Бургас (Образователна програма за вредата от тютюнопушене сред ученици), д-р Мария Цекова, Плевен (Оптимизиране на лечението, вторична профилактика и регистриране на пациенти с остър инфаркт на миокарда), доц. Ташко Делийски и д-р Румен Стоянов, Плевен (Образователна програма за самоизследване и ранно откриване на рак на гърдата), д-р Пенка М. Цонева (Проверка на хипотезата за връзка между замърсяването на околната среда и запушването на слъзните канали при новородени в Русе), д-р Пламен Панайотов, Русе (Оценка на успеха при лечението на психиатрично болни чрез изследване на ресурсите и възможностите на пациентите), д-р Ваня Недкова и проф. Никола Мумджиев, Плевен (Образователна програма с майки за удължаване на периода на кърмене), г-жа Магда Радева и д-р Руслан Шейков, Бургас ( Влияние на противогрипното ваксиниране върху временната нетрудоспособност в “Електроснабдяване” - Бургас), д-р Иво Илиев и д-р Пешев, Видин (Подобряване на обслужването на пациенти с астма и хронична белодробна обструкция), доц. Чавдар Балабанов, Плевен (Регистриране на пациенти с глаукома за лечение, проследяване и обучение), д-р Светла Пенкова, Плевен (Образователна програма за правилно хранене), доц. Марина Попова, Плевен (   Ранно регистриране и навременно лечение на пациенти с инсулт), д-р Радко Велков, Плевен (Оптимизиране на лечението с антибиотици чрез определяне на нивото на С-протеин при пациенти с бактериални инфекции), Благовест Бечев и Мони Магрисо, Плевен ( База данни за рискови пациенти:използването й за ускоряване на диагностичния процес и подобряване на лечението), доц. Мария Александрова, Плевен (Регионална програма за превенция на наркоманиите сред подрастващите).

На следващия ден, 24 юни се проследи работата по проекти, разработени на семинар през януари 1998 година. По-голямата част от тези проекти са на студенти от Факултета по здравни грижи на ВМИ - Плевен. Те бяха сърдечно приветствани от Ректора на ВМИ - Плевен доц. Кунчо Игнатов и поздравени за големия напредък в реализирането на проектите си. Изтъкнато беше, че за добрата им работа по проектите са допринесли техните преподаватели от Факултета по здравни грижи - доц. Гена Грънчарова, декан на факултета, д-р Анджелика Велкова, главен асистент. По групи се разгледаха извършените дейности и постигнатите резултати от работата по следните проекти: Елисавета Бочева, Плевен (Оптимизиране на условията за адаптация на децата в детска ясла “Щастливо детство”), М. Русанова, Плевен (Оптимизиране на селекция на болни с лицево-челюстна патология), Евгения Кунчева, Плевен (Резултати от проведената анкета в Първа поликлиника - гр. Плевен сред медицинските специалисти с полувисше медицинско образование на тема: “Необходимост от непрекъсната следдипломна квалификация на медицинските специалисти с полувисше образование”), Кети Георгиева, Плевен (Системна профилактика на остеопорозата при жените на възраст от 45 до 55 години, живеещи в района на Втора поликлиника в гр. Плевен), Олга Цонкова, Плевен (Индивидуален пакет за вземане на инфекциозни материали в условията на първична здравна помощ), Красимира Лисаева, Плевен (Профилактика на увреждането на слуха в текстилна фабрика “Славина” - гр. Плевен), Вирджиния Христова ( Съкращаване на предоперативния период при съдовоболните в Клиника по съдова хирургия - гр. Плевен чрез изнасяне на неинтензивната диагностика в амбулаторни условия), Василка Русева, Плевен (Профилактика на зъбен кариес, заболявания на пародонта и ортодонтни аномалии при деца в ранна детска възраст), Саша Йотова, Плевен (Подобряване грижите за изоставени деца с аномалии), Анелия Ненова (Намаляване на броя на  ненужни лабораторни изследвания при болните в клиниките на ВМИ - Плевен), Анна Димитрова, Плевен (Скъсяване на следоперативния престой в Хирургическо отделение), Ирена Патенова, Плевен (Участие на медицинските сестри в обучението на новооткрити диабетици в Университетски диабетен център), Галя Михайлова ( Намаляване с 30%случаите на заболявания от диария при деца от 0 - 3 г. в ж. к. “Дружба” - гр. Плевен),  Р. Кирчева, Плевен (Социалните проблеми на третата - проблем на обществото), Кети Георгиева и д-р Пандурски, Плевен ( Програма за популяризация на хормоналнозаместителната профилактика и терапия при жените в менопауза), Слава Русева, Стара Загора (Намаляване на риска от трансмисивни инфекции при медицински сестри от хирургична клиника), Лидия Енчева, Плевен (Предотвратяване на слуховите увреждания по време на учебни стрелби сред срочнослужещи), д-р Василий Михайлов, Плевен (Намаляване на честотата на остри инфекции на горните дихателни пътища сред децата, посещаващи ХI детска градина в Плевен), Вили Крамалинска, Плевен (Подобряване на организацията на работа в клиниката по химиотерапия на университетски онкологичен център).

На следващия ден в община Плевен бяха разисквани възможностите и готовността да се стартира регионална програма за по-широко включване на общинските здравни власти, община Плевен, неправитествени организации и други за решаване на проблеми, пряко и косвено свързани със здравето на населението на бившия Плевенски окръг.

По време на престоя си в България Мадам Шийла Куин и г-н Ленин Грос посетиха и проекти по места. В Дом на армията в Плевен те се срещнаха с офицери и срочнослужещи, включени в проекта на г-жа Лидия Енчева, медицинска сестра във Военна болница, Плевен, за предотвратяване на слуховите увреждания по време на учебни стрелби сред срочнослужещи. На срещата подполковник Даниел Минчев благодари на г-жа Лидия Енчева за усилията й да подобри здравето на срочнослужещите. Мадам Шийла Куин оцени проекта като сериозен принос и изказа надежда той да намери широко приложение в армията.

След това гостите посетиха Втора поликлиника в гр. Плевен. При срещата с директора на поли-клиниката, д-р Адриана Александрова, бяха обсъдени възможностите да се реализира проекта на г-жа Венета Тошкова за въвеждане на компютърна система в регистрирането на пациентите.

Посетен бе и дом “Майка и дете” в гр Плевен. Проблем за персонала са грижите за децата с увреждания, и подобряването на тези грижи изисква не само реорганизация, но и много средства, изтъкна при срещата г-жа Саша Йотова, разработила проект по проблема.

На следващия ден мадам Шийла Куин и г-н Ленин Грос посетиха Стара Загора. В клиниката по хирургия те се срещнаха с колектива на клиниката, заместник директора на Университетската болница д-р Валентин Стоянов и заместник-кмета на града. Г-жа Слава Русева запозна гостите мерките, които са взети за предпазване на персонала и болните от кръвни инфекции.

На среща в поделение на строителни войски подполковник Ваньо Христов разказа за съвместната работа със сдружение “Здраве и морал” в Стара Загора за опазване на срочнослужещите от болести, предавани по полов път. За целта са организирани разнообразни мероприятия - срещи, художествен фестивал и други.

За успехите на просветната програма на сдружение “Здраве и морал” в Стара Загора разказа г-жа Красимира Лазарова. Тя подробно запозна гостите с работата на сдружението в средните и висшите училища, военните поделения и в затвора. По програмата активно работят психолози, лекари, студенти и ученици. На телефона на доверието работят екипи от доброволци, специално обучени за това. Срещат се и трудности при осигуряването на средства за функционирането му.

Предстоящи мероприятия

На 17 ноември в Плевен ще се проведе работна среща за стартиране на програма “Инициатива за по-добро здраве”.

От 18 до 20 ноември Здравна фондация “Драйфус”, клуб “Отворено общество” - Плевен и Факултетът по здравни грижи на ВМИ - Плевен ще проведат нов семинар “Решаване на проблеми за по-добро здраве” със студентите от втори курс на факултета.

Очакваме вашите препоръки, мнения и въпроси на адреса на програма “Комуникации за по-добро здраве”.

От редколегията

 

 

MEDLINE INFORMATION

 

TI:       Pilot randomized trial of education to improve self-management skills of men with symptomatic HIV/AIDS.

AU:     Gifford-AL; Laurent-DD; Gonzales-VM; Chesney-MA; Lorig-KR

AD:      U.S. Veterans Administration San Diego Healthcare System, Department of Medicine, the University of California San Diego School of Medicine, La Jolla 92161, USA.

SO:      J-Acquir-Immune-Defic-Syndr-Hum-Retrovirol. 1998 Jun 1; 18(2): 136-44

AB:     OBJECTIVE: To evaluate the acceptability, practicality, and short-term efficacy of a health education program to improve disease self-management in patients with symptomatic HIV/AIDS. DESIGN: Randomized controlled trial, baseline and 3-month follow-up questionnaire assessments. SETTING: San Francisco Bay communities. PARTICIPANTS: Seventy-one men with symptomatic HIV or AIDS were randomly assigned to a seven-session group educational intervention (N=34) or a usual-care control group (N=37). INTERVENTION: Interactive health education groups were used to teach wide-ranging disease self-management skills and information: symptom assessment and management, medication use, physical exercise, relaxation, doctor-patient communication, and nutrition. Each group was led by two trained peer-leaders (one of whom was HIV-positive) recruited from the community. MAIN OUTCOME MEASURES: The primary outcome of interest was symptom status. Secondary outcomes were self-efficacy and health behaviors. Analysis of covariance was used to compare experimental and control group mean outcomes, adjusting for baseline value differences. RESULTS: The symptom severity index (number of symptoms moderate or greater severity) decreased in the experimental, and increased in the control group (-0.9 versus +0.5; p < .03). Pain, fatigue, and psychological symptoms were not significantly different between groups. Self-efficacy for controlling symptoms improved in the experimental, and decreased in the control group (+4 versus -7; p < .02). Changes in stress/relaxation exercises and HIV/AIDS knowledge were not different between groups. A trend was shown toward more frequent physical exercise in the experimental group compared with less in the control group (+1.3 versus -0.5 times/week; p=.06). CONCLUSIONS: Health education emphasizing self-management skills for HIV/AIDS patients can be implemented and evaluated and was accepted by patients, peer-leaders, and health care providers. Whether this educational program can lead to prolonged improvement in HIV symptoms and behaviors can be adequately addressed only by a larger trial of longer duration.

 

 

TI:       Practising oncology via telemedicine.

AU:     Doolittle-GC; Allen-A

AD:     Kansas Telemedicine Project, University of Kansas Medical Center, Kansas City 66160, USA. gdoolitt@kumc.edu

SO:      J-Telemed-Telecare. 1997; 3(2): 63-70

AB:     Although there are increasing numbers of telemedicine programmes in the USA, few have offered teleoncology services, so that the role of telemedicine in the practice of clinical oncology has yet to be fully defined. Telemedicine has been used successfully for direct patient care in Kansas. It is also a method of providing supportive care for the cancer patient, including assessments of pain and nutrition. In addition, televised tumour conferences and nursing education courses can help smaller communities develop a level of expertise that allows patients to be treated locally. Telemedicine may well be used in future for access to national and international cancer experts, and for participation in new cancer treatment protocols through cooperative group trials. When practising oncology via telemedicine, there are unique problems, including issues regarding technology (interactive video and radiograph review) and practice (patient/oncologist preferences and doctor-patient communication). Very little has been published in the area of tele-oncology so far, and studies concerning its efficacy, cost-effectiveness and the best organizational structure are still in progress. However, telemedicine appears to be a useful technique in the practice of oncology.

 

 

TI:       Patient education: an example of one-to-one communication.

AU:     Gruninger-UJ

AD:     Unit for Evaluation, Research and Continuing Education, Swiss Federal Office of Public Health, Liebefeld-Bern.

SO:      J-Hum-Hypertens. 1995 Jan; 9(1): 15-25

AB:     One fourth of a physician’s office time is used on average for giving information, instructing and counselling. Such patient education takes place mostly in a one-to-one situation where the physician helps his patients to understand and accept their illnesses, to recognise and acknowledge risk behaviours, to make informed treatment decisions, to develop treatment plans, and to cope with problems of maintenance and relapse. The physician must be able to communicate with his patient in a way that fosters the patient’s learning and change processes, in order to maximise the medical outcomes and hence the efficacy and effectiveness of his work. Unfortunately the immense therapeutic potential of patient education is still underutilised, in spite of the fact that patient education has a clearly proven impact on health outcomes, such as reducing morbidity and mortality, reducing risk behaviors and risk factors, increasing healthy behaviour as well as patient and doctor satisfaction, and avoiding malpractice litigation. This paper reviews the principles of motivation and doctor-patient communication, presents current models of the patient’s learning and change process, derives rules for effective educational communication, and methodological advice for the individual patient education session.

 

 

TI:       Tobacco smoking, cancer and social class.

AU:     Stellman-SD; Resnicow-K

AD:     American Health Foundation, New York, NY 10017, USA.

SO:      IARC-Sci-Publ. 1997(138): 229-50

AB:     Consumption of tobacco products, both by smoking and by other means, has long been causally connected with cancers of the lung, larynx, mouth and pharynx, oesophagus, bladder, and many other sites. Tobacco is the main specific contributor to total mortality in many developed countries and has become a major contributor in the developing countries as well. In most industrialized countries, prevalence of cigarette smoking is currently higher in low than in high social classes, although in some industrialized countries smoking was more frequent in high social classes during the first half of this century. The latter pattern of tobacco consumption is more likely to apply to developing countries. To formulate and carry out effective tobacco control activities it is essential to assess the relative incidence of tobacco-related cancers in different social strata and the prevalence of tobacco use across strata. Despite many years of data gathering the information base is far from complete, especially in developing countries where tobacco use is increasing rapidly, and where aggressive marketing by the transnational tobacco industry is occurring. A critical question is the extent to which tobacco usage can ‘explain’ the observed social class differences in cancer risk. Class differences in lung cancer are likely to be mostly related to the unequal distribution of tobacco smoking between social classes, and in some fairly simple situations this has been satisfactorily demonstrated. Nevertheless, there are many unresolved issues, especially with regard to the role of collateral exposures, such as hazardous occupations, poor diet, and limited access to health care. The question of whether tobacco use ‘explains’ socioeconomic differences in one or more of the cancers that it causes has rarely been directly addressed in epidemiological studies.

 

 

TI:       Risk factors for lung cancer among women in Poland.

AU:     Rachtan-J; Sokolowski-A

AD:     Unit of Epidemiology, M. Sklodowska-Curie Memorial Institute,Centre of Oncology,Cracow, Poland.

SO:      Lung-Cancer. 1997 Oct; 18(2): 137-45

AB:     A total of 118 women with histologically confirmed lung cancer and 141 healthy controls, were involved in a case-control study conducted in Cracow between 1991 and 1994. The aim of this study was to examine the role of smoking, alcohol consumption, and diet in female lung cancer risk. Multivariate analysis has shown that cigarette smoking was the most strongly active risk factor in female lung cancer. Vodka drinkers showed significantly higher risk than non-drinking women. Frequent intakes of carrots (at least three times a week) significantly lowered the risk. The significant protective effect was also observed in women using margarine on bread. The analysis of dose-response relationship in reference to cigarette smoking, vodka drinking and consumption of carrots also confirmed significant influence of these factors on risk.

 

 

TI:       Differences in the urinary metabolites of the tobacco-specific lung carcinogen
4-(methylnitrosamino)-1-(3-pyridyl)-1-butanone in black and white smokers.

AU:     Richie-JP Jr; Carmella-SG; Muscat-JE; Scott-DG; Akerkar-SA; Hecht-SS

AD:     Division of Nutritional Carcinogenesis, American Health Foundation, Valhalla, New York 10595, USA. richie@nymc.edu

SO:      Cancer-Epidemiol-Biomarkers-Prev. 1997 Oct; 6(10): 783-90

AB:     Incidence and mortality rates for lung cancer in the United States are significantly greater in blacks than in whites. This disparity cannot be explained by differences in smoking behavior. We hypothesize that the observed racial differences in risk may be due to differences in the metabolic activation or detoxification of the tobacco-specific lung carcinogen 4-(methylnitrosamino)-1-(3-pyridyl)-1-butanone (NNK). To test this, different biomarkers of NNK exposure and metabolism, including the urinary metabolite 4-(methylnitrosamino)-1-(3-pyridyl)-1-butanol (NNAL) and the presumed detoxification product [4-(methylnitrosamino)-1-(3-pyridyl)but-1-yl]-beta-O-D-glucosiduronic acid (NNAL-Gluc), were examined along with questionnaire data on lifestyle habits and diet in a metabolic epidemiological study of 34 black and 27 white healthy smokers. Results demonstrated that urinary NNAL-Gluc:NNAL ratios, a likely indicator of NNAL glucuronidation and detoxification, were significantly greater in whites than in blacks (P < 0.02). In addition, two phenotypes were apparent by probit analysis representing poor (ratio < 6) and extensive (ratio > or = 6) glucuronidation groups. The proportion of blacks falling into the former, potentially high-risk group was significantly greater than that of whites (P < 0.05). The absolute levels of urinary NNAL, NNAL-Gluc, and cotinine were also greater in blacks than in whites when adjusted for the number of cigarettes smoked. None of the observed racial differences could be explained by dissimilarities in exposure or other sociodemographic or dietary factors. Also, it is unlikely that the dissimilarities are due to racial differences in preference for mentholated cigarettes, because chronic administration of menthol to NNK-treated rats did not result in either increases in urinary total NNAL or decreases in NNAL-Gluc:NNAL ratios. Altogether, these results suggest that racial differences in NNAL glucuronidation, a putative detoxification pathway for NNK, may explain in part the observed differences in cancer risk.

 

 

TI:       Evaluation of certain risk factors for lung cancer in Cracow (Poland)—a case-control study.

AU:     Pawlega-J; Rachtan-J; Dyba-T

AD:     Unit of Epidemiology, Centre of Oncology, Cracow, Poland.

SO:      Acta-Oncol. 1997; 36(5): 471-6

AB:     The relationship of lung cancer risk to cigarette smoking, occupational exposure, air pollution at permanent residence and usual frequency of consumption of fruits and vegetables was analysed in a case control study in Cracow, Poland. The cases were 176 male lung cancer patients diagnosed in 1992-1994 with histological confirmation of the diagnosis, obtained from the population-based Cracow Cancer Registry, and 341 controls randomly selected from the general population. Classification of exposure to outside air pollution was based on measured level of total suspended particular matter and sulphur dioxide by particular districts of town (from 1973 to 1980). Except calculation of odds ratios for male lung cancer associated with exposures among all study subjects, the association between lung cancer risk and frequency of consumption of fruit and vegetables was examined among drinkers of vodka above average. Risk of lung cancer was increased significantly with increasing number of pack-years of smoking (OR = 18.7 for more than 40 pack-years). The significant inverse association of frequent usual consumption of boiled vegetables was present both among all subjects and among vodka drinkers (OR = 4.6 and 12.5, respectively, for a rare consumption). The risk of male lung cancer was negatively associated with the level of air pollution but positively with the percentage of occupationally exposed. Our study provides no evidence of a significant harmful effect of air pollution and found a strong inverse association between frequent fruit and vegetables consumption and lung cancer risk.

 

 

TI:       Dietary and lifestyle correlates of passive smoking in Hong Kong, Japan, Sweden, and the U.S.A.

AU:     Koo-LC; Kabat-GC; Rylander-R; Tominaga-S; Kato-I; Ho-JH

AD:     Department of Community Medicine, University of Hong Kong, Hong Kong.

SO:      Soc-Sci-Med. 1997 Jul; 45(1): 159-69

AB:     From epidemiologic studies in several countries, passive smoking has been associated with increased risk for lung cancer, respiratory diseases, and coronary heart disease. Since the relative risks derived from those studies are weak, i.e. relative risk less than two, we investigated whether poorer diets and less healthy lifestyles might act as confounders and be correlated with having a smoking husband on a cross-cultural basis. Characteristics of never-smoked wives with or without smoking husbands were compared between 530 women from Hong Kong, 13,047 from Japan, 87 from Sweden, and 144 from the U.S. In all four sites, wives with smoking husbands generally ate less healthy diets. They had a tendency to eat more fried food but less fruit than wives with nonsmoking husbands. Other healthy traits, e.g. avoiding obesity, dietary cholesterol and alcohol, or taking vitamins and participating in preventive screening were also less prevalent among wives with smoking husbands. These patterns suggest that never-smoked wives with smoking husbands tend to share the same less healthy dietary traits characteristic of smokers, and to have dietary habits associated with increased risk for lung cancer and heart disease in their societies. These results emphasize the need to take into account the potential confounding effects of diet and lifestyle in studies evaluating the health effects of passive smoking, especially since it is known that the current prevalence rates of smoking among men is indirectly associated with social class and education in affluent urban societies.

 

 

TI:       Environmental tobacco smoke and lung cancer mortality in the American Cancer Society’s Cancer Prevention Study. II.

AU:     Cardenas-VM; Thun-MJ; Austin-H; Lally-CA; Clark-WS; Greenberg-RS; Heath-CW Jr

AD:     Epidemiology Division, Rollins School of Public Health, Emory University, Atlanta,GA, USA.

SO:      Cancer-Causes-Control. 1997 Jan; 8(1): 57-64

AB:     Environmental tobacco smoke (ETS) has been classified as a human lung carcinogen by the United States Environmental Protection Agency (EPA), based both on the chemical similarity of sidestream and mainstream smoke and on slightly higher lung cancer risk in never-smokers whose spouses smoke compared with those married to nonsmokers. We evaluated the relation between ETS and lung cancer prospectively in the US, among 114,286 female and 19,549 male never-smokers, married to smokers, compared with about 77,000 female and 77,000 male never-smokers whose spouses did not smoke. Multivariate analyses, based on 247 lung cancer deaths, controlled for age, race, diet, and occupation. Dose-response analyses were restricted to 92,222 women whose husbands provided complete information on cigarette smoking and date of marriage. Lung cancer death rates, adjusted for other factors, were 20 percent higher among women whose husbands ever smoked during the current marriage than among those married to never-smokers (relative risk [RR] = 1.2, 95 percent confidence interval [CI] = 0.8-1.6). For never-smoking men whose wives smoked, the RR was 1.1 (CI = 0.6-1.8). Risk among women was similar or higher when the husband continued to smoke (RR = 1.2, CI = 0.8-1.8), or smoked 40 or more cigarettes per day (RR = 1.9, CI = 1.0-3.6), but did not increase with years of marriage to a smoker. Most CIs included the null. Although generally not statistically significant, these results agree with the EPA summary estimate that spousal smoking increases lung cancer risk by about 20 percent in never-smoking women. Even large prospective studies have limited statistical power to measure precisely the risk from ETS.

 

 

TI:       Environmental tobacco smoke.

AU:     Law-MR; Hackshaw-AK

AD:     Department of Environmental and Preventive Medicine, St Bartholomew’s Hospital Medical College, London, UK.

SO:      Br-Med-Bull. 1996 Jan; 52(1): 22-34

AB:     Environmental tobacco smoke is an important contaminant of indoor air. For a non-smoker living with a smoker the exposure is equivalent to about 1% of that from actively smoking 20 cigarettes a day (based on plasma cotinine). There is strong and consistent evidence that passive smoking increases the risk of lung cancer. It is estimated that there is an increase in risk of 24% (95% confidence interval 11-38%) compared to unexposed non-smokers, and several hundred lung cancer deaths per year in Britain are attributable to environmental tobacco smoke exposure. Passive smoking is associated with an increase in risk of chronic respiratory disease in adults of 25% (10-43%), and increases the risk of acute respiratory illness in children, by 50-100%. It is likely that passive smoking increases the risk of ischaemic heart disease, and that exposure in pregnancy lowers birthweight, but there is inconsistency between different estimates of the magnitude of risk. The overall hazard is sufficient to justify measures to restrict smoking in public places and workplaces, and to discourage people from smoking in their homes.

 

 

TI:       How to screen for colon cancer.

AU:     Lieberman-D

AD:     Gastroenterology Section, Portland Veterans Administration Medical Center, Oregon 97207, USA.

SO:      Annu-Rev-Med. 1998; 49: 163-72

AB:     The biology of colorectal cancer provides a unique opportunity for early detection and prevention. There is now evidence that screening of asymptomatic average-risk individuals over 50 years of age can reduce mortality resulting from colorectal cancer. New recommendations from the US Preventive Services Task Force endorse screening with fecal occult blood tests or sigmoidoscopy. The best method for population screening remains uncertain. The cost of screening is an important issue in the development of public policy. This review discusses the various screening options, examines the “downstream” effects of screening, and reviews the anticipated costs and effectiveness. Ultimately, the effectiveness of any screening program depends on patient compliance. Further research is needed to determine the best methods of enhancing patient adherence to a screening program.

 

 

TI:       Management of shoulder dysfunction with an alternative model of orthopaedic physical therapy intervention: a case report.

AU:     Holmes-CF; Fletcher-JP; Blaschak-MJ; Schenck-RC

AD:     Department of Physical Therapy, University of Central Arkansas, Conway 72035, USA.

SO:      J-Orthop-Sports-Phys-Ther. 1997 Dec; 26(6): 347-54

AB:     One common approach to patient care in dealing with many musculoskeletal dysfunctions involves two to three patient visits to physical therapy per week over a period of weeks. Some patients may benefit from an alternative, graduated treatment model emphasizing a minimal number of office visits and focusing on intensive patient education, home program therapeutic exercise, and specific manual interventions. Patient education focuses on home program compliance and empowerment of the patient by adjusting office visits as needed based on patient progress rather than multiple patient contacts in the first weeks. This emphasis may improve long-term patient compliance by preventing the development of an external locus of control in which the patient is dependent upon the therapist for management of his/her condition. This case study is an example of the use of this alternative treatment model for the resolution of impingement syndrome and adhesive capsulitis in a 53-year-old female. A comprehensive program of patient education and home exercise was initiated during the first visit. Joint mobilization and active exercise were performed at each subsequent visit. The patient was seen a total of six visits over a period of approximately 10 1/2 weeks, followed up via telephone at 1 month after the last treatment and reexamined after 1 year. The objective exam revealed no abnormalities after the last visit or after 1 year. The patient subjectively reported compliance with the home program for 6 months after the last visit. This model of patient care was successful for the patient described in this case study. The treatment approach may have contributed to the development of an internal locus of control by allowing the patient to be as actively involved as possible in the treatment of her condition. In addition, this approach is timely when one considers current reimbursement systems. Though successful with this patient, this graduated treatment model is not intended to be applicable to every patient with this diagnosis.

 

 

TI:       [Development and outcome of motivational support during inpatient education of insulin-dependent diabetic patients—a pilot project]

AU:     Haisch-J; Lang-Hatzfeld-A; Bruckel-J; Bohm-BO

AD:      Abteilung und Forschungsstelle Allgemeinmedizin, Universitat, Ulm, Deutschland. jochen.haisch@medizin.uni-ulm.de

SO:      Wien-Med-Wochenschr. 1996; 146(24): 619-23

AB:     At the Ulm University Hospital 43 type-1-diabetes patients took part in a structured in-patient diabetes education program during a 12-day hospitalization period. 27 of the patients received an ditional motivational support program which addressed psychological and social impediments related to the topics of the structured diabetes education program. 16 patients underwent the structured diabetes education program only. Motivational support aimed at reducing the specifically addressed sociopsychological barriers. Thus, the effects of the structured diabetes education program should be stabilized and an optimal outcome insured. All patients were asked to complete a questionnaire before, right after and 3 months after the program. Glycosylated hemoglobin (HbAlc) was evaluated before and 3 months after the program. Patients who underwent the motivational support program still felt 3 months after completion of the program that metabolic control was important, whereas patients without motivational support did not. Metabolic control—as indicated by measurement of glycosylated hemoglobin—could be maintained in the patient group with motivational support. Although their blood glucose levels had been in the normal range to start with. These encouraging results suggest implementation of a motivational support program into standard diabetes education programs for type-I-diabetes patients.

 

 

TI:       The development and evaluation of a computer-aided diabetes education program.

AU:     Lo-R; Lo-B; Wells-E; Chard-M; Hathaway-J

SO:      Aust-J-Adv-Nurs. 1996 Winter; 13(4): 19-27

AB:     This paper describes the development and evaluation of a computer-aided learning (CAL) program. The program was tested in a trial that involved 36 people with diabetes; 20 received CAL lessons in diabetes management and 16 attended conventional diabetes classes conducted by diabetes educators. When measurements taken before and three months after the education were compared, both groups showed significant improvement in their knowledge; the blood glucose levels of the CAL group were significantly lower but those of the conventional education group were higher. This means that the CAL program was as effective as conventional education in imparting knowledge but it was more likely to motivate people to control their glucose levels. The CAL program allows diabetes educators to spend less time on education in basic knowledge and to concentrate more on motivational and social factors that are important determinants of patient compliance. It can also benefit people with diabetes whose access to health professionals and/or conventional diabetes education is restricted.

 

 

TI:       Effects of a physician communication intervention on patient care outcomes.

AU:     Joos-SK; Hickam-DH; Gordon-GH; Baker-LH

AD:     Health Services Research and Development Program, Portland Veterans Affairs Medical Center, OR 97207, USA.

SO:      J-Gen-Intern-Med. 1996 Mar; 11(3): 147-55

AB:     OBJECTIVE. To determine whether an intervention designed to improve patient-physician communication increases the frequency with which physicians elicit patients’ concerns, changes other communication behaviors, and improves health care outcomes. DESIGN. Pretest-posttest design with random assignment of physicians to intervention or control groups. SETTING. General medicine clinics of a university-affiliated Veterans Affairs Hospital. PATIENTS/PARTICIPANTS. Forty-two physicians and 348 continuity care patients taking prescription medications for chronic medical conditions. INTERVENTIONS. Intervention group physicians received 4.5 hours of training on eliciting and responding to patients’ concerns and requests, and their patients filled out the Patient Requests for Services Questionnaire prior to a subsequent clinic visit. Control group physicians received 4.5 hours of training in medical decision-making. MEASUREMENTS AND MAIN RESULTS. The frequency with which physicians elicited all of a patient’s concerns increased in the intervention group as compared with the control group (p = .032). Patients perceptions of the amount of information received from the physician did increase significantly (p < .05), but the actual magnitude of change was small. A measure of patient satisfaction with the physicians was high at baseline and also showed no significant change after the intervention. Likewise, the intervention was not associated with changes in patient compliance with medications or appointments, nor were there any effects on outpatient utilization. CONCLUSIONS. A low-intensity intervention changed physician behavior but had no effect on patient outcomes such as satisfaction, compliance, or utilization. Interventions may need to focus on physicians and patients to have the greatest effect.

 

 

РазЯснЯване и информирано съгласие

 

О. Прибила

 

В рамките на юридическите проблеми за упражняване на професията на хирурга, на преден план заедно с правната отговорност са и въпросите, свързани с разясняването и информираното съгласие за заплануваната интервенция.

Всяка лекарска интервенция върху пациента представлява фактически нараняване на тялото (§223,223а,224,226,230 от Закона за държавното устройство). Според §12,алинея 2,конституцията дава право на живот и телесна неприкосновеност и само въз основа на правни основания може да се извърши интервенция в човешкото тяло.

За да не бъде извършено противоправно нараняване на тялото, според §22а от Закона за държавното устройство трябва да е налице съгласието на пациента. Освен това интервенцията не бива да е в противовес с добрите нрави. Оттук произтича необходимостта да се информира пациента, за да се постигне правно неоспоримо съгласие. Оттук и принципът:”Никаква операция без съгласие, никакво съгласие без разясняване”

 

Разясняване

 

Информираното съгласие на пациента предполага, че му е обяснено обстойно всичко. Според най-новото гражданско законодателство, правото на самоопределение на пациента е над всичко.

Лекарят носи пълната доказуема отговорност за безупречното от правна гледна точка разясняване.

Поради нарастващите изисквания на гражданското законодателство за формата и съдържанието на разясняването, не е достатъчен един обикновен разговор. Поради правните основания за поемането на отговорност, не може да се избегне писменото фиксиране на съдържанието на разяснението в конкретния случай.

 

Съдържание на разяснението

 

Разяснения трябва да се дадат за причината, вида, обхвата, риска и последиците от интервенцията.

Разясняването на причината произтича от договора между лекар и пациент (информиране за личното на вземане на решение), но също и от лекарски съображения(разясняване на терапията). Така наречената терапевтична привилегия, т. е. пощадяването на пациента, особено при неблагоприятна прогноза или онкологични заболявания и т. н., е силно ограничена от правото на болния на достъп до болничната му документация.

Разясняването на вида интервенция, след като са изложени различните възможни терапевтични методи с оглед на конкретното заболяване , трябва да даде на пациента свобода за собствено решение.

Разясняването по отношение на обхвата по закон се третира толкова строго, че опериращият трябва да прекъсне интервенцията, ако това не застрашава живота, в случай че с пациента не е обсъдена предварително една по-разширена интервенция(например ампутация, тотална резекция на стомах и др.) Естествено това не означава, че в случай на внезапно настъпило интраоперативно усложнение(кръвотечение и др) при витална индикация, което може да застраши в по-голяма степен пациента с прекъсването на интервенцията, тя не бива да бъде разширена.

Разясняването на риска изисква заедно с разясняването на “типичния операционен риск “да се пояснят и по-рядко срещащи се странични усложнения. При това трябва да се съблюдава какво е научил “уведоменият пациент” за интервенцията. Не е необходимо да се посочва, че при всяка операция има риск от инфекция или нещо подобно. При наличие на конкретни обстоятелства( строителни работи с високо шумово ниво, лоши общи хигиенни условия и др.), във всеки конкретен случай правораздаването изисква изясняване на обстоятелството. Разясняването на риска трябва да отчита всеки индивидуален случай, предисторията на пациента(например повишен риск от емболия при прекаран тромбофлебит).

Пациентът трябва да бъде информиран напълно за всички последствия, за да може да даде информирано съгласие. Това важи не само за осакатяващи операции(ампутации или други подобни).

Разясняването на последиците има смисъл също и по отношение на по-добрата мотивация на пациента при рехабилитация( например извеждането на Anus praeter с неговите последици и др.). Опитът показва, че неочакваните според схващането на пациента последици, за които той не е информиран, често водят до конфликт с юридически последици.

 

Доказателствена сила на документите за получено разяснение

 

Крайните в известен смисъл изисквания на законодателя по отношение на доказателствената сила на документите за получено разяснение отчасти са в противоречие със задължението на лекаря да не обезверява и плаши пациента. Не може да се избегне съставянето на писмен документ за разяснителния разговор с конкретните подробности за дадения случай. Издадените от професионалния съюз на немските хирурзи писмени указания за отделните професионални групи представляват голяма помощ при подготовката за разяснителния разговор.

Разговорът и неговото писмено документиране може да доведе до възникване на нови въпроси, които също трябва да бъдат документирани. Този принцип на степенуване при разясняване (според Вайсзауер) се е наложил.

 

Документиране на разяснителния разговор

 

Към разясняването и документацията на информираното съгласие от страна на законодателя се поставят големи изисквания. Опериращият би трябвало да посвети значително внимание на документацията на разяснителния разговор заради собствената си защита.

Трябва да кажем, че колкото по-наложителна е интервенцията в спешен случай, толкова по-кратък и неизчерпателен е разяснителният разговор. Но докато пациентът е още в съзнание, трябва накратко да му се обясни най-важното и да се запише в болничната документация.

 

Съгласие

 

При пациент в безсъзнание, който не може да прави волеизлияние, следва обслужване на пациента с презумпцията за “мълчаливо съгласие в интерес на пациента” и в рамките на задължението за оказване на помощ според §323с на Закона за държавното устройство. Видът и обхватът на това обслужване би трябвало да се разпростира в рамките на възстановяването на жизнените функции и на необходимостта.

При деца до 14 години съгласието трябва да се вземе от упражняващия родителските права. При тежки и продължителни операции (например сърдечни операции) законодателят изисква съгласието на двамата родители.

При подрастващите (14-18 години) изискванията на закона са с оглед на това, дали съответният пациент , в зависимост от своето духовно и нравствено развитие, е в състояние да прецени същността на предвидената интервенция. Подрастващият може да даде все пак законно съгласие при съществуващите предпоставки. В конфликтни случаи лекарят трябва да прецени степента на зрелост.

При лица под попечителство, настойникът трябва по правило да даде съгласието си. Пациентът би трябвало - същото важи за децата и подрастващите - да бъде информиран за това, каква операция е планирана от лекаря в зависимост от степента на разбиране.

Възрастни (над 18 години) в съзнание имат пълното право за даване на лично съгласие. То не може да се замени с декларация на неговите близки.

 

Отказ

 

Отказът от интервенция след полагащото се разяснение според правото се уважава. Въз основа на договора между лекар и пациент (трудов договор от по-висок ранг аналогично §611 от гражданското законодателство) , лекарят може да преустанови лечението и да препрати пациента на домашния лекар или в друга болница. По принцип в такава ситуация пациентът не трябва да остане необслужен, т. е. той трябва да има възможността да получи медицинско обслужване според неговата собствена представа. В рамките на социалното осигуряване правото на отказ от операция въпреки това е ограничено. Толерантността е задължителна, само доколкото интервенцията е искана. Това значи, че тя ще доведе до възстановяване на работоспособността или до значително подобрение и не е свързана с голям риск.

При отказ от операция от настойниците на деца при жизненоважни животоспасяващи интервенции, съгласието на настойниците може да се замени със съгласието на попечителния съд, според §1666 от закона. Това е от значение например при отказ от витално индуцирано кръвопреливане на деца при Свидетелите на Йехова ( за подробности вж Munkel и Pribilla)

При пациент в безсъзнание, който преди това е отказал да му се прелее кръв, е възможно, в случай че за това има достатъчно време, лекарят да се обади в попечителния съд, и то с цел да осигури служебен попечител. Основната презумпция, обаче е, че пациентът не е отказал самата операция, а само преливането на кръв. Валидността на информацията от близките, а също така на съставените преди това от пациента писмени документи, се оспорва юридически, тъй като не се знае какво решение би взел болният в застрашаващата живота му ситуация. Дори завещание, направено от пациента с категоричен отказ за кръвопреливане в случай на изпадане в безсъзнание , не променя нищо по отношение на изискванията към лекаря в случай на нужда. Все още няма случай за правно разрешаване на конфликт, породен от необходимостта от медицинска помощ при спешен случай (§323с от Закона за държ. у-во) и отказ от преливане на кръв. Аналогично на законите, третиращи самоубийството, може да се заключи, че дори тогава, когато обреченият на сигурна смърт без лекарска намеса пациент е вече в безсъзнание, лекарят не бива да се ръководи от изявеното преди настъпване на безсъзнание желание, а да вземе решение на собствена отговорност дали да предприеме или не по възможност успешна интервенция.

Разясненията при операции, правени за първи път , трябва да бъде обстойно и задълбочено. Новите методи трябва да се представят пред комисията по етика.

Втората предпоставка за даване на съгласие и правно ненаказуема интервенция ,”нарушение на добрите нрави”, не е определено правно понятие. Такова нарушение, например, може да има при пластична операция за промяна на чертите на лицето на престъпник, но и при редукция на гърдите при пубертетно затлъстяване или други подобни, на които не се спираме поради маловажното им значение.

Съблюдавайки изложените тук в основни линии изисквания към лекаря за вещо разясняване и документиране на съгласието, лекарят трябва по съвест да намери разумния баланс между отчасти крайните изисквания на правните нормативи и доброто на пациента.

 

 

ЗАВЪРШЕНИ И ДЕЙСТВАЩИ ПРОЕКТИ

 

 

Изследване възможностите на пациентите в клиниЧната психиатриЧна практика

 

(Състояние на проекта към 18 юни 1998)

 

Д-р Пламен Панайотов, Център за консултиране и кратка терапия “Решения” - Русе

 

     Цел на осъществяването на проекта е преодоляването на следния проблем: в хода на стандартното психиатрично интервю обикновено не се включва изследване на възможностите, уменията, ресурсите, примерите за по-добро справяне и досегашните успехи на пациентите.

     Така тази потенциално полезна за пациента (и за резултата от провежданата с него терапия) информация остава скрита и неизползвана,(макар и винаги налична.

     За периода от октомври 1997 до  юни 1998 по проекта са извършени следните дейности.

     След набавяне на необходимите видео- и текстови обучителни материали от Дружеството на краткосрочните терапевти в Република България и изготвяне на въпросниците, по които се провежда фокусираното към решенията интервю, се проведоха обучителните срещи с пряката целева група психиатри от Диспансера по психични болести - Русе.

     Те бяха запознати с теоретичния модел на подхода и с общата структура на първа, втора и последващи сесии. Представени и обсъдени бяха примерни видеозаписи на фокусирани към решенията терапевтични интервюта.

     В ежедневната си практика желаещите обучени специалисти от различни звена на диспансера проведоха с техни пациенти фокусирани към решенията терапевтични цикли от средно 2-4 сесии.

     Пациентите са подбрани различно по възраст, пол, диагноза и характер на представяния проблем, и към момента наброяват около сто души.

     Резултати: Общото впечатление на психотерапевтите от въвеждането на фокусираното към решенията интервю в ежедневната практика е, че пациентите охотно му сътрудничат, подобрява се рапорта с терапевта, редуцира се съпротивата, повишава се участието на пациентите в провеждането на рутинната им терапия.

     Обективиране на резултатите от гледна точка на пациентите ще се получи интервю по телефона една година по-късно с използването на стандартен въпросник за оценка на метода, прилаган от Европейската асоциация за кратка терапия.

     Пациентите приемат с желание обсъждането на техните възможности и успехи и практическите начини за използването им. Поддържането на този фокус има тенденция да омекотява симптомите на клиничната картина (независимо от диагнозата) - при възможност на пациента да влезе в смислен разговор с терапевта. Актуалният проблем от централна тема се превръща в една от темите на разговор, като обсъждането на опитите за решение започва да доминира над фактическото му описание.

     Терапевтите съобщават за подобряване и улесняване на комуникацията с техните пациенти и повишаване чувството за удоволствие и удовлетвореност в работата им.

     При провеждане дейностите по проекта съдействаха ръководството на Диспансер по психически болести - Русе с предоставянето на помещения и морална подкрепа,  Дружеството на краткосрочните терапевти в Република България с методична помощ и информационно осигуряване на обучението,  клуб “Отворено общество” - Русе с предоставяне на възможност за използване на компютърна техника за изготвяне на текстовите материали и библиотека “Любен Каравелов” - Русе с предоставяне на помещение и видеоапаратура.

     Изследването на ресурсите на психиатричните пациенти и начините за тяхното използване пряко води до подобряване на качеството на живота. Конструират се реалистични (и съответно постижими) цели, актуализират се пренебрегвани минали решения, повишават се самочувствието и увереността на пациентите.

     Гарантирано е спазен принципът Primum non nocere.При прилагането на подхода досега не са установени вредни странични ефекти или усложнения както при нас, така и в наличната литература.

 

 

Проверка на хипотезата за връзка между влошената екологиЧна обстановка в Русе и увелиЧениЯ брой новородени със запушени СЛЪЗНИ ПЪТИЩА

 

Д-р Пенка Цонева - Русе

 

     Към представения междинен отчет, публикуван в бр. 3 (октомври - ноември 1997 г.) на Bulgarian Health Information Digest, може да се добави следното.

     Уточнен е броят на сондираните деца в Очно отделение - Русе. Реално случаите на неотпушени слъзни пътища у новородените са повече от представените тук. Част от тях, чрез консервативно лечение и изчакващо поведение, се отпушват до 6 - 7 месец от раждането на детето. В анализа са включени само случаите, които са подложени на хирургична интервенция - сондиране, след като не е получен резултат от хирургичното лечение.

     Липсват точни и пълни данни за времето между 1980 - 1987 г., когато екологичната обстановка в Русе и региона бе силно влошена. Една от причините за този факт бе възродителният процес, по време на който част от архивите бе унищожена. За съжаление това е най-важният сравнителен период от анализа, за да бъде съпоставен с по-късните години.

     Данните обхващат 1988 - 1997 година. Сондирани са общо 82 деца, като се наблюдават пикове в 1994,1995 и 1997 г. (съответно 10,11 и 12 деца). Обяснението на този факт би могло да се търси в две насоки:

     1. По-активното издирване и сондиране на такива деца.

     2. Действително завишаване на процента на тези аномалии.

 

 

ВлиЯние на противогрипното ваксиниране върху временната нетрудоспособност в “ЕлектроснабдЯване” - Бургас

 

Магда Радева, д-р Руслан Шейков - Бургас, II-ра поликлиника

 

     Около 60%от работниците в “Електроснабдяване” - Бургас са изложени на неблагоприятен микроклимат. През зимния сезон е изключително важно екипите, занимаващи се с поддръжката на електростанциите да са окомплектовани за бързото отстраняване на авариите по електропроводните мрежи и електроснабдяването в регион Бургас. При грипна епидемия съществува вероятност голяма част от работниците да са нетрудоспособни и това наложи при проявата на противогрипна ваксина на фармацевтичния пазар ежегодно да се ваксинират работниците и служителите в “Електроснабдяване” - Бургас.

     Цел: Изследване на влиянието на ваксинирането върху временната нетрудоспособност на работниците и служителите.

     Метод: Ваксинирането се провежда от месец септември до средата на месец октомври. За целта се избра ваксината Influvac поради следните причини:

- по-ниска цена, приблизително 10%от другите ваксини

- удобна за масово прилагане

- обширна информация за страничните действия и библиографска справка за подобно масово ваксиниране във Франция.

     След изтичане на следващата календарна година се разглеждат всички болнични листи и се подлагат на статистическа обработка. Вземат се предвид следните данни:  брой случаи, брой дни, честота, тежест, средна продължителност.

     Получените резултати се сравняват с предоставените данни от “Районен център по здравеопазване” - гр. Бургас, отразяващи състоянието в регион Бургас. Изследването обхваща шестгодишен период, три години без ваксинация от 1991 - 1993 г. и три години 1994 - 1996 след приложена ваксина. Ваксинират се ежегодно 68 - 76%от всички работници и служители като се формира контролна група за следващи изследвания.

     Резултати: Данните от разгледания период показват, че средната продължителност на острите респираторни заболявания на горните дихателни пътища са съответно 23 - 25%по високи, отколкото в регион Бургас. През 1994 година средната продължителност е 23%р 1995 г. - 14%по-висока и през 1996 г. - 12%. Честотата и тежестта е по-ниска, отколкото в региона и тази тенденция се запазва през целия разгледан период. При заболяванията от грип има ясна тенденция на намаляване на броя случаи, като през 1995 - 1996 г. до 5 пъти. Тази тенденция най-ясно проличава при сравнение на показателите с тези за работниците от “Пристанищен комплекс” - Бургас. Там се наблюдава честота 1.9 и тежест 5.5,съответно 0.35 и 1.4 за “Електроснабдяване - Бургас.

     През 1995 г. служителите на пристанище Бургас не са ваксинирани, като условията на труд са приблизително еднакви.

     Отчетени са и резултатите за заболявания, които дават косвени данни за ефективността на противогрипното ваксиниране. Това са пневмониите, обостряния на хроничните белодробни болести, бъбречните заболявания и хипертоничната болест.

     При пневмониите се забелязва значително намаляване на показателите през 1996 година и трябва да се проследи дали това е тенденция и за следващите години. Най-ясно се забелязва тенденцията при хроничните белодробни заболявания. Всички показатели се намаляват средно два пъти и половина. При бъбречните заболявания и хипертоничната болест не се установява никаква тенденция, която да има връзка с противогрипното ваксиниране.

     Заключение: Противогрипното ваксиниране на работниците и служителите в “Електроснабдяване” - Бургас е довело до рязко спадане на заболелите от грип, средно около 5 пъти, наблюдава се с 13%намаляване на средната продължителност на острите респираторни заболявания, както и значително спадане на честотата, тежестта и средната продължителност на хроничните белодробни заболявания. От направения анализ се вижда, че противогрипното ваксиниране не повлиява изследваните параметри на пневмониите, хипертоничната болест и бъбречните заболявания. Тези резултати дават основания за по-прецизни анализи.

 

 

Дейности за намалЯване на травматизма и възникващите от него усложнениЯ в поделениЯ на МО и СВ

 

Лазар Лазаров, Стара Загора

 

     До сега е съгласувано с командния състав на поделения от Старозагорския гарнизон и отделно поделенията към дивизия Строителни войски.

     Проведен е двудневен семинар в градовете Стара Загора, Бузовград, Сливен и Трояново.

     Редактирани са и издадени рекламни стикери и листовки.

     Предстои обиколка във военните поделения и поделенията на Строителни войски с лектори травматолози и психолози.

     Привлечени са за активисти по проекта офицери, срочнослужащи и волнонаемни.

     Получили сме финансова подкрепа от “Агробиохим” ООД и сдружение “Здраве и морал”.

     Предстои завършване на проекта в следващите месеци.

 

 

Мониториране на астматиЧно болни деца в домашна

обстановка

 

Проф. д-р Н. Мумджиев

 

     По проекта са извършени следните мероприятия.

I.Уточняване на подлежащия за включване в проекта контингент

     Малкият абсолютен брой на диспансерно наблюдаваните по повод на бронхиална астма деца на възраст от 7 до 15 години в гр. Плевен и съответно много ниска честота на бронхиалната астма спрямо литературните данни обосновава необходимостта от допълнително проучване с оглед формиране на подходяща група за проспективно наблюдение:

1.  1. 1.Честотата на бронхиалната астма по данни от диспансеризацията за бившия Плевенски окръг е 1.39%и 0.79%за гр. Плевен.

2.  2. 2.Изработени са анкетни карти, включващи въпроси за уточняване наличието на симптоми, характерни за заболяването бронхиална астма.

3.  3. 3.Анкетирани са общо 2897 деца във възрастта 7 - 14 години, от които 4.38%съобщават за диагностицирана от лекар бронхиална астма и 8.47%за преживян астматичен пристъп.

4.  4. 4.От децата с коректно диагностицирана бронхиална астма е сформирана група за проспективно наблюдение на принципа на доброволното участие и потвърдено съгласие за сътрудничество.

II.Въвеждане на здравно-просветна програма:

1.  1. 1.С повечето от децата и с техните родители, дали положителни отговори на въпросите от анкетната карта, даващи основание да се приеме наличието на бронхиална астма като много вероятно, е провеждано събеседване по проблема бронхиална астма и давани препоръки за профилактика.

2.  2. 2.Разработени са здравно-просветни материали за повишаване на общомедицинските познания по проблема бронхиална астма.

3.  3. 3.За групата, подходяща за проспективно наблюдение са разработени и въведени дневници за регистриране на състоянието на болните и ефекта от “профилактична терапия”, а също индивидуална карта за астматично болно дете.

III.Мониториране на болните:

     Поради трудностите в доставката и закупуването на ВЕД-метрите (март 1998 г.) на приемлива по отношение на отпуснатите средства за проекта цена, мониторирането с индивидуални ВЕД-метри започна в по-късни от предвидените срокове и обхвана 25 деца с чести пристъпи на бронхиална обструкция. Децата, респективно техните родители са във фаза на обучение за правилна техника на ползване на ВЕД-метрите, за правилно провеждане на “профилактичната терапия” и изработване на индивидуален план за поведение при бронхиална астма по време и извън пристъп, както и за оздравяване на битовата среда.

 

 

Оптимизиране леЧението и вториЧната профилактика на ОМИ в региона на бившиЯ Плевенски окръг

 

д-р Мария Цекова

 

     I. Опит за разширяване приложението на стрептокиназа при болни с остър миокарден инфаркт в първите шест часа чрез прилагането й в ЦСМП.

     Приложена е стрептаза при 15 болни в ЦСМП с положителен ефект.

     II. Разработена е анкетна карта за преболедували от ОМИ. Анкетирани са 350 болни, посетени от доброволци по домовете.

     III. Разработена е диплянка “Какво трябва да знаете след като сте преболедували от ОМИ?”

     Целева група: 500 болни, преболедували от ОМИ.

 

 

 Проспективно регистриране и ранно леЧение на болни с мозъЧен инсулт

 

Доц. Марина Попова

 

     1. Създадени са 16 регистри на мозъчен инсулт в бившия Плевенски окръг.

     2. Изработена е документация на проекта:

     а.) 3 бр. анкетни карти за регистриране на болни с мозъчен инсулт в ЦСМП, в инсултните регистри и в неврологичните клиники (отделения) за проследяване на целевата група.

     б.) алгоритъм за поведение към болния с мозъчен инсулт в свръхострия стадий (първи 48 часа).

     в.) критерии за хоспитализация на инсултно болни.

     3. Провежда се обучение на три нива за лечебно поведение

     а.) на районните невролози

     б.) на екипите от ЦСМП, на лекарите от СЗС и участъковите терапевти

в.) на рисковите групи пациенти и общественост

     Броят на регистрираните инсултно болни и на целевата група инсултно болни може да се установи в края на 1998 г. и да се сравни с регистрираните по “обращаемост за медицинска помощ”.

     Общи коментари по проекта и препоръки към организацията:

     1. Да се разширят дейностите от проекта, които могат да бъдат субсидирани, включително малки хонорари за извършваната в ЦСМП и инсултните регистри дейност.

     2. Информация за дейността по проекта да бъде предоставена на МЗ и на обществени организации.

 

Създаване и приложение на информационен софтуер в ЦСМП с цел повишаване ефективността на диагностиката и леЧението на спешноболните пациенти

 

Блaговест Бечев, Мони Магрисо

 

     1. Набиране на информация за рисковите пациенти. Осъществява се с помощта и съдействието на лекарите от поликлиниките. Общо, като се изключат диабетноболните без допълнителна информация. Контингентът на обхванатите  в системата е нараснал с повече от 2500 човека спрямо май 1997 година.

     2. Проведена е проба за адекватността и ефективността на системата, която се направи за период от половин година (05. - 10.97 г.) спрямо постъпилите пациенти в СБМП и набрания тогава контингент в базата данни. Ефективните съвпадения са повече от 1.5%при обем на рисковите групи наполовина от сегашния статус.

     3. Добави се нова нозологична единица - ИБС (Исхемична болест на сърцето) към базата данни и е набрана необходимата информация за тези пациенти.

     Възникнаха трудности при синхронизацията между софтуерното разработване и изискванията на СБМП като цел и изисквания и т. н., но впоследствие тези трудности бяха преодолени. Събирането на първичната информация е много трудно. Трудности ще има при бъдещото реално внедряване и поддържане адекватността на базата данни за рисковите групи.

 

 

По-добро хранене, по-добро здраве

 

Д-р Светла Пенкова

 

     Провеждани са  ежеседмични сбирки на пациенти и здрави хора, на които се говори за мястото на правилното лечебно хранене в борбата за по-щастлив, по-здрав и ползотворен живот. Изработени и разпространени са листовки, рекламиращи лечебни храни и хранителни добавки за популяризиране на лечебното хранене. Предстои откриване на зелен магазин (зелена аптека), в която ще се предлагат само натурални хранителни добавки и лечебни храни (при наличие на достатъчно средства).

     Правилното хранене, заедно с движението и позитивното мислене, е един от трите основни стълба за поддържане на здраве и постигане на успех във всички области на живота, но за разкриване на съответни центрове, магазини и т. н. са нужни много материални средства.

 

 

Оптимизиране на условиЯта за адаптациЯ на децата в детска Ясла “Щастливо детство”гр. Плевен

 

М. с. Елисавета Бочева

 

     При преминаване на децата от една жизнена среда в друга настъпват редица неблагоприятни изменения в тяхното психическо и физическо развитие: намаляване на апетита, понижаване на емоционалния тонус, намаляване на говорната им активност. Движенията стават еднообразни, отпадат някои наскоро създадени умения и навици.

     Основна цел на проекта е плавният и безболезнен преход на детето от семейната среда в детското профилактично заведение чрез оптимизиране условията за адаптация.

     За да стартира проектът беше получено писмено разрешение от завеждащия отдел “Епидемиологичен” при ХЕИ - Плевен за временното присъствие на родителите в детската ясла през адаптационния период.

     Сформирахме работна група от 13 медицинска сестри, един педагог и лекар на участъков принцип, които организираха среща с родителите на новопостъпилите деца от 1 юни 1998,която целеше да установи началния им статус при постъпването им в яслата, касаещ навиците, развитието на говора и слуха.

     На първо място като причина за записване на децата в детска ясла “Щастливо детство” - гр. Плевен родителите посочват добрите впечатления и отзиви от работата на персонала (80% от отговорите). Две трети от отговорите са свързани с желание за доброто развитие на детето, а в по 15 % от отговорите причините са близостта на детското заведение до дома и работното им място. Навиците, с които децата се приемат в детската ясла, се отнасят до храненето, съня, физиологичните нужди и възможността за самостоятелно събличане и обличане.

     Резултатите са следните:

     Хранене:

1.Самостоятелно и чисто хранене - 60%

2.С помощ - 30%

3.Нощно хранене с мляко - 10%

     Сън:

1.Самостоятелно заспиване - 50%

2.Заспиване в присъствие на възрастен - 50%

     Физиологични нужди:

1.Използва гърне с помощ - 65 %

2.Самостоятелно обслужване - 35 %

     Анкетата установи, че родителите подценяват важността на закаляването за доброто здраве на децата и не са провеждани редовно закалителни процедури.

     Една трета от децата имат невропатични прояви - дневно и нощно напикаване, а 50%от тях са често боледуващи.

     От Здравна фондация “Драйфус” - Ню Йорк и клуб “Отворено общество” - Плевен са осигурени средства, които се използваха за отпечатване на анкетни карти, закупуване на специализирана литература за персонала на детската ясла, книжки и играчки за децата и за обучение на персонала.

     Специализираната литература послужи за подобряване квалификацията на персонала. Книжките за децата помогнаха за разширяване на познанията им и активизиране на говора, а играчките използвахме за обогатяване на стимулиращата развитието на децата среда.

     Участъковият лекар организира срещи с персонала и родителите, на които те бяха запознати със здравословните проблеми на децата по време на адаптационния период. Лекциите бяха на теми: “Фебрилитет в ранна детска възраст”, “Чести инфекции на горните дихателни пътища” и “Закаляване и витаминопрофилактика”.

     Педагогът запозна медицинските сестри с нервно-психичните проблеми на децата по време на адаптацията към новата среда в детското заведение. Сестрите бяха обучени на методите за изграждане на положителни навици у децата.

     Проведе се дискусия с персонала на тема: “Критерии за добро детско заведение”.

     Бяха отпечатани карти за ежеседмично наблюдение на новопостъпилите деца от 1 юни 1998 г. Направената етапна оценка след 3 м. показва, че средно 10 деца са имали проблеми с храненето, физиологичните нужди, говора и участие в педагогически ситуации през първата седмица от адаптацията. През следващите три седмици се увеличава броят на децата, които започват да осъществяват контакт с персонала и другите деца, хранят се с апетит и увеличават поетата храна, ползват гърне с малка помощ или самостоятелно, участват частично или с желание в организирани занимания и игри.

     Родителското присъствие оказа благоприятно влияние за скъсяване на адаптационния период с две седмици и за осъществяване главната цел на проекта.

     Във в-к “Полемика” от 31 юли 1998 г. беше публикувана статия на тема “Без плач в детската ясла”, чрез която се популяризира новата идея на персонала.

     Предстои среща на родителите и педагога на теми “Най-чести невропатични прояви при децата в ранна детска възраст”, “Поведение на родителите по време на адаптационния период” и провеждане на заключителна оценка на проекта.

 

 

 Оптимизиране на селекциЯ на болни с лицево-Челюстна патологиЯ

 

Д-р Ст. Цветанов, м. с. М. Русанова

 

     Работата по проекта се проведе на етапи. Първоначално той бе одобрен от ръководителя на  клиниката по лицево-челюстна хирургия и от Ректора на ВМИ - Плевен.      

     Персоналът бе запознат с възникналия проблем. Формира се работен екип. Оборудва с амбулаторен кабинет. Кабинетът започна да функционира на 20.01.1998 г. и работи за пет месеца, след което поради реорганизация  (преместване на кабинета в Ректората) той беше закрит.

     Поради оптимизиране работата на клиниката по време на функционирането на кабинета смятаме за целесъобразно разкриването на подобен кабинет в Клиниката за лицево-челюстна хирургия.

 

 

Резултати от проведената анкета в Първа поликлиника - гр. Плевен сред медицинските специалисти с полувисше медицинско образование НА ТЕМА: “Необходимост от непрекъсната следдипломна квалификациЯ на медицинските специалисти с полувисше образование

 

     В Първа поликлиника - гр. Плевен работят общо 94 здравни работници с полувисше медицинско образование. В момента на провеждането на анкетата - 17,18 и 19.06.1998 г. на работа бяха 66 здравни работници. От останалите 28 - 23 бяха в платен годишен отпуск и 5 болни. От тези, които бяха на работа (66 д.) - 12 отказаха да участват в анкетата или бяха анкетирани 54 здравни работници, т. е. 81.8%. От тях 41 - медицински сестри, 7 - клинични лаборанти, 2 - рехабилитатори, 2 - акушерки, 2 - рентгенови лаборанти.

     От анкетираните 3.7%работят в областта на здравеопазването от 0 - 5 г., 5.6%- от 5 - 10 г., 3.7%- от 10 - 15 г., 37%- 15 - 20 г., 50%- над 20 г., като в Първа поликлиника работят както следва: от 0 - 5 г. - 14.8%, от 5 - 10 г. - 13%, от 10 - 15 г. - 18.5%, от 15 - 29 г. - 27.7%и над 20 г. - 26%.

     46.3% от анкетираните никога не са ходили на курс за СДК, 20.4%са ходили 1 път, 22.2%- 2 пъти и само 11.1%са били на курс за СДК повече от 2 пъти.

     Категорично заявяват желанието си за участие в курсове за СДК 59.2 от анкетираните, за 31.5%участието им зависи от изучаваните теми и само 9.3%не желаят да участват в такива курсове.

     о въпроса за заплащането на СДК 88.9%от анкетираните желаят това да стане чрез спонсор, фондация и др., като 7.4%са съгласни частично да заплащат своите курсове за СДК, а 3.7%са съгласни и изцяло да ги заплатят.

     42.6% от анкетираните биха били стимулирани да участват в курсове за СДК, ако след това им се увеличи заплатата, 33.3%- при защита на работното място в случай на съкращение, 18.5%желаят и двата стимула, а 5.6%би ги стимулирало увеличение на платения годишен отпуск.

     Новостите в професията си следят редовно 18.5%от анкетираните, понякога ги следят 68.5%, а изобщо не поддържат професионалното си ниво 13%от анкетираните.

     На въпросите, отнасящи се до новите тенденции на развитието на “сестринството”, анкетираните отговарят както следва: на 9 въпрос - 29.6%са отговорили ВЯРНО и 70.4%- НЕВЯРНО, а на 10 въпрос - 16.7%ВЯРНО и 83.3%- НЕВЯРНО.

     На въпроса за средствата за контрол на работата на медицинските сестри - 88.9%са отговорили ВЯРНО и 11.1%- НЕВЯРНО. На въпроса за готовността на съвременната българска медицинска сестра да поема по-голяма отговорност и да работи в условия на по-голяма самостоятелност в рамките на своята компетентност, 64.8%от анкетираните отговарят с “ДА”, а 35.2 - с “НЕ”.

     От всичко, казано дотук могат да се направят следните изводи:

     1. Има необходимост от курсове за СДК на медицинските специалисти с полувисше образование.

     2. Медицинските специалисти ще се включат в тях с желание.

     3. Медицинските специалисти не са запознати с новите тенденции и перспективи за развитие на “сестринството”.

     4. Запознати са със средствата за контрол, чрез които ще се оценява тяхната работа в бъдеще.

     5. Като се имат предвид резултатите от анкетата и размера на заплатите на медицинските специалисти с полувисше образование е ясно, че те нямат възможност сами да заплащат курсовете за повишаване на професионалната си квалификация. В противен случай въпреки голямото си желание да се усъвършенстват те не биха участвали в курсове за СДК.

     6. Като стимул за участие в курсове за СДК освен заплащането би могъл да се използва и стимулът “защита на работното място в случай на съкращение”.

     7. Медицинските специалисти в по-голямата се част считат, че са подготвени за поемането на по-голяма отговорност и автономност в рамките на своята компетентност, т. е. считат, че са готови за работа в условия на ПЗП и ЗОС.

     8. Теми на курсове за СДК, които медицинските специалисти биха желали да изучават: долекарска помощ, компютърно обучение, операционна сестринска техника, водно спасяване, поведение на медицинската сестра в бедствени ситуации, новости в клиничната лаборатория.

 

 

Системна профилактика на остеопорозата при жените на възраст от 45 до 55 години, живеещи в района на Втора поликлиника в гр. Плевен

 

Кети П. Георгиева

 

     Цел: Намаляване на честотата на фрактурите при 200 жени посредством образователна програма, предлагаща информация за същността и рисковете от остеопорозата, съчетана с ХВТ, подходяща диета и лечебна физкултура.

     Осъществено:

1. Набран контингент с обща численост от 600 600 жени.

2. Набиране на изходните параметри на здравното им състояние.

3. Изготвени карти за проследяване.

4. Сформиран екип от 4 души.

5. Разработват се материали за здравна просвета.

6. Започната ХЗТ.

7. Разработва се програма за ЛФК и диетично хранене.

     Предстоящи дейности:

1. Пропагандни материали в медиите.

2. Сключване на договори с фирмите производители на медикаменти.

3 .Прегледи през 6 месеца.

4. Периодични срещи с лекарите.

5. Включване на проблема в програмата за студенти и специализиращи лекари.

6. Беседи с женски колективи.

 

 

Индивидуален пакет за вземане на инфекциозни материали в условиЯта на първиЧна здравна помощ

 

Олга Цонкова

 

     Към настоящия момент в изпълнение на проекта е направено следното:

     1. Сформиран е екип за реализация на проекта.

     2. Написани са инструкции, които посочват начина на вземане и транспорт на инфекциозните материали.

     3. Избрани са прототипи на необходимите еднократни консумативи и са проучени възможностите за изработване и закупуване.

     4. Изработени са пилотни бройки и са обсъдени възможностите за изработването им.

     5. Договорено е участието на част от лекарите, работещи в условията на първична помощ.

    

 

 Профилактика на увреждането на слуха в текстилна

фабрика “Славина” - гр. Плевен

 

Красимира Лисаева

 

     Сформирана бе работна група от лекар-специалист по хигиена на труда и медицински лаборант. Ръководството на фабриката бе запознато със същността на проекта. Проучен бе пазарът за закупуване на лични предпазни средства- антифони, цени, фирми, видове. Набелязани бяха и основните параметри на една здравно-образователна програма за вредния ефект на шума върху здравето на работниците, убеждаване на работниците в необходимостта от използване на ЛПС - антифони, изработване на нагледни средства. Подготвиха се лектори и бе осъществена колаборация с ХЕИ.

 

 

Съкращаване на предоперативниЯ период при съдовоболните в Клиника по съдова хирургиЯ - гр. Плевен Чрез изнасЯне на неинтензивната диагностика в  амбулаторни условиЯ

 

Вирджиния Христова, д-р Бешев

 

     Изнесена е част от параклиничната диагностика (ЕКГ, част от биохимичните и ехокардиографските изследвания) в амбулаторни условия. По този начин е съкратен предоперативният престой при съдовите болни с два дни.

     Част от некомплицираната и неспецифична патология, която налага радикална оперативна намеса (ампутация на долни крайници) се пренасочва към другите хирургични отделения (неспециализираните) по местоживеене и район.

     Необходими са финансови средства за поправка на доплеровия апарат, без който е невъзможна пълната реализация на проекта.

 

 

Профилактика на зъбен кариес, заболЯваниЯ на пародонта и ортодонтни аномалии при деца в ранна детска възраст

 

Василка Русева

 

     Информиране на ръководството на детска градина “Слънце”. Подготовка на екипа, който ще прави профилактиката - д-р Дикова, д-р Марианова - ортодонт, м. с. В. Русева, м. с. А. Димитрова.

     Провеждане на родителска среща и раздаване на предварително подготвени анкетни карти. Вземане съгласието на родителите за провеждане на профилактика.

     Осигуряване на пасти и четки.

     Проведени са прегледи на децата като резултатите са отразени в здравните картони.

     Закупени са флуорни таблетки от страна на родителите и децата вече ги приемат.

     Целева група: 22 деца от ДГ “Слънце”.

 

 

ПодобрЯване грижите за изоставени деца с аномалии

 

Саша Йотова

 

     Проведен е разговор с персонала на дома за изясняване на целите на проекта и неофициален разговор с ръководството за възможностите за закупуване на необходимото оборудване.

     Поради предстоящо структурно реорганизиране смятам, че е целесъобразно да се продължи работата след изясняване на новия статут.

     Наличният персонал е недостатъчен за качествена работа по обгрижване на децата, а допълнителен не е възможно да се осигури.

     Поради ниското заплащане и големите трудности в работата голяма част от персонала е немотивиран за допълнителен труд.

 

 

ГолемиЯт брой ненужни лабораторни изследваниЯ при болните в клиниките на ВМИ - Плевен

 

Анелия Ненова

 

     1. Запознаване на ръководителите на катедри, клиники и отделения с проблема и съгласуване с тях на плана за решение.

     2. Информиране на колектива на ЦКЛ и лекуващите лекари за проекта.

     3. Създаване на работни групи по проекта.

     4. Издаване на заповед изследванията да се назначават само от лекуващите лекари. Да не се допуска назначаване на изследвания от друг персонал, както и да не се допуска назначаване на изследвания на лица, нелекуващи се в стационара.

 

 

СкъсЯване на следоперативниЯ престой в ХирургиЧеско отделение

 

Анна Димитрова

 

     След информиране на ръководството е постигнато съгласие и желание за сътрудничество при реализирането на проекта в оптимални срокове.

     Направена е анкета сред пациентите, лежащи в клиниката, които в 60 - 70%имат позитивна настройка за реализирането на проекта.

     Целева група: пациенти без оперативни усложнения с лека хирургическа патология.

     Необходими са средства за закупуване и изработване на технически фишове и средства за оптимизиране на същите.

 

 

УЧастие на медицинските сестри в обуЧението на новооткрити диабетици в УДЦ

 

Ирена Патенова

 

     Ръководството на клиниката бе запознато с проекта, след което бе създаден екип от медицински сестри от клиника “Вътрешни болести” и “Ендокринология”. Проведен бе петдневни курсове за обучение на диабетици с определена тематична насоченост. Диабетиците попълниха входящ тест и изходящ тест за определяне нивото на знанията им относно заболяването. Вземаше се кръв за изследване на гликиран хемоглобин, урея, креатинин преди обучението и на шестия месец от обучението. До сега са обучени 100 диабетици и 100 са включени в контролна група.

     Наложително е да се подобри колаборацията с поликлиничните звена с цел привличане на новооткрити диабетици за обучение.

     Предстои закупуване на канцеларски материали за подобряване информираността на пациентите за провежданото обучение и написване на брошури и плакати с цел информиране на пациентите за функционерането на диабетичен център.

 

 

 НамалЯване с 30%слуЧаите на заболЯваниЯ от диариЯ при деца от 0 - 3 г. в ж. к. “Дружба” - гр. Плевен

 

Галя Михайлова

 

     Проучена e документацията на 2 участъка на Втора поликлиника клон “Дружба” - боледували от остри стомашно-чревни заболявания са 38 деца, 17 от които са постъпили за лечение в детско отделение, а в два от случаите са открити патологични чревни бактерии.

     Съставена е анкетна карта за проучване на знанията на майките относно храненето на децата и поведението им при остри стомашно-чревни заболявания.

 

 

Социалните проблеми на третата ВЪЗРАСТ - проблем на обществото

 

Проф. Апостолов, доц. Грънчарова, доц. Игнатов, Р. Петков, Р. Кирчева

 

     Проучена е нормативната база, начините и формите за решаване на проблема и е изработена програма. Направена е първата стъпка - регистрирана е фондация “Флорънс Найтингейл”.

     Необходимо е време за привличане на хора, съпричастни на идеите, а също и технологично време за осъществяване на дейностите по проекта.

 

 

Програма за популЯризациЯ на хормоналнозаместителната профилактика и терапиЯ при жените в менопауза

 

Кети Георгиева, д-р Пандурски

 

     1. Набиране на компактен контингент от 3 - 5 предприятия или учреждения с обща численост 600 жени, на които в продължение на 3 години да бъдат прилагани хормонални заместители.

     2. Набиране изходните параметри на здравното им състояние, включващи клинични, лабораторни, гинекологични, ехографски и рентгенови параметри.

     3. Регулярни 6 месечни контролни прегледи на визирания контингент, включващи ендокринологична, гинекологична, ортопедична, лабораторна и психиатрична експертиза.

     4. Изготвяне на карти за проследяване на обхванатия контингент.

     5. Сключване на договор с фирмите - производителки за доставяне на рекламни материали и лекарствени мостри.

 

 

НамалЯване на риска от трансмисивни инфекции при медицински сестри от хирургиЧна клиника

 

Слава Русева, д-р В. Стоянов

 

     1. Разработени са 10 алгоритъма на поведение за медицинските сестри във Втора хирургична клиника на Университетската болница - гр. Стара Загора.

     2. Осигурени са ръкавици за работа..

     3. От общо 468 души персонал са изследвани 459:20 от изследваните са носители на австралийски антиген, 25 имат траен имунитет, имунизирани са 333.

     4. В процеса на работа по проекта във Втора хирургична клиника възниква вътрешноболнична инфекция от хепатит В. Заразени са трима болни. Починали са трима. По тази причина са взети необходими мерки и през второто тримесечие на 1998 г. няма регистрирана вътреболнична инфекция поради непрекъснат и повишен микробиологичен и епидемиологичен контрол.